Jennifer Harper, The Washington Times

Настъпи времето на “индивидуализираните новини”. С цял набор базирани на Интернет технологии потребителите днес могат да правят свой подбор на новини (и да ги четат на компютърния си монитър, джобно дигитално устройства или да разпечатат на домашния принтер), при това в добавка с талони за отстъпка при пазаруване от местни търговци.

“Сега има два вида съдържание. Или ти го избираш, или е подбрано за теб. Идеята е човек да си прави лична селекция на новините, предлагани под всякаква вид платформа, по всяко време”, казва Питър Вандевантър, вицепрезидент на отдел “Целеви продукти” в базираната в Денвър компания “Медия нюз груп”, която притежава 54 вестника в 11 щата. Той създава термина “индивидуализирани новини” след години на търсене пред предизвикателство, заплашващо целия вестникарски бранш. Как могат вестниците, изправени пред убийствената конкуренция за аудитория на радиа, телевизии и Интернет, да оцелеят, докато приходите и читателите им се топят?

Adèle Smith, Le Figaro

Да предпочетеш държавните интереси пред своите? Тази мисъл може и да не е присъща на Уол Стрийт, признава ЦРУ, но Централното разузнавателно управление, което се възползва от кризата, се надява да вербува това лято бивши финансисти и икономисти, които са без работа и стабилна заплата.

Кандидатите трябва да изпратят мотивационно писмо и автобиография до 22 юни. "Икономисти, финансисти и предприемачи, ако не искате да се задоволявате само с най-необходимото, Централното разузнавателно управление има за вас мисия, за която никога не сте си представяли", гласи наскоро разпространено по радиото съобщение. "Променете вашата кариера и вашата родина", продължава мъжкият глас от съобщението. Агенцията използва възраждащия се патриотизъм  и предполагаемото неудовлетворение на златните финансови момчета. "Обикновено, хората, които се интересуват от ЦРУ, искат да служат на правителството, на тяхната държава. Може би това не важи за хората, които искат да печелят", отбелязва друг говорител на агенцията, Рон Патрик.

The New York Times

Изборите за Европейски парламент по-рано този месец бяха впечатляващо упражнение по демокрация. Те наистина надхвърлиха националните граници и излъчиха представители от 27 суверенни държави. 736-те депутати бяха избрани пряко от 375-те милиона имащи право на глас - най-големият масив от гласоподаватели след Индия. А резултатът е наистина важен. Европарламентът постепенно придоби сила и играе основна роля по въпроси, които засягат пряко всичките 500 милиона граждани на Европейския съюз - от състоянието на банките до климатичните промени, субсидиите за фермерите и имиграцията. Събранието вече играе също толкова голяма роля в европейската политика, колкото и Европейският съвет - другият законодателен орган на ЕС, в който са представени правителствата на страните членки. А ако Лисабонският договор най-накрая бъде ратифициран (Ирландия го задържа), Европарламентът ще получи дори още правомощия. Тогава защо избирателната активност на изборите от 4 до 7 юни беше едва 43 процента - най-ниската стойност от първия вот преди 30 години?

Нина Диземан / Емануил А. Видински, Deutsche Welle

Колко демократична е Европа? Мнозина намират, че ЕС не разполага с достатъчно демократични правила. И защо за много европейци ЕП е нещо твърде далечно? 

Гражданите нямат достатъчно влияние върху ЕП, а и той не е достатъчъно близо до тях. Европейските депутати би трябвало да се отворят повече към хората, а не да мислят само за заплатите си, казва един минувач. Друг споделя, че европарламентът е толкова далечно понятие, че дори не е убеден къде се намира - в Брюксел или в Страсбург.

Повечето минувачи не крият, че за тях ЕП е нещо твърде мъгляво и отдалечено. С това те потвърждават резултатите от много обществени допитвания. Защо обаче това е така?