Александър Василев, Страна

Вестниците продължават да обсъждат договора за строителството на газопровода, заобикалящ Русия. Тонът е приповдигнат и почти всички ръкопляскат, но има и черни радиостанции. Една от тях е професорът от Академията на Бундесвера в Мюнхен Михаел Волфсон.

Проф. Волфсон смята, че се изпускат акценти в политическия момент. Йошка Фишер, който ще консултира Nabucco, ще се конкурира с бившия си шеф Герхард Шрьодер, който отговаря за Южния поток. Ако Путин и Шрьодер се активизират, то всичко ще опре до настроението на Иран, когото ЕС хем заплашва със санкции заради ядерната му програма, хем му се умилква заради газопровода. А само Ирак не стига, както отбелязва и Лайанъл Лоран във Форбс.

Съдбата на Набуко ще продължава да зависи и от решението на инвеститорите, които мислят дали да подкрепят с 8 млрд евро това рисковано начинание. А когато с помощта и натиска на САЩ парите се подсигурят, то трябва да се види дали този натиск ще има същия ефект и върху правителствата на страните-производители като Туркмения, на които ще се наложи да избират между руските и европейските си клиенти.

А какви ли ще са изненадите в турските искания, когато строителството на газопровода започне? И как ще се подсигури опасното трасе? Въпроси, които могат да превърнат щастливите сънища в кошмари.