Христина Рафаилова, Новинар

Младостта е за секретарките. Ако искате да станете нещо по-преуспяло, отгледайте си бръчки, купете си бастун и чакайте държавата да ви забележи. Предимството да работиш по сериозен проект за много пари или просто да работиш съвместно със старческите се болести и скърцането все още не е широко прокламирано и рекламирано. Скоро обаче предимството ще се превърне в изискване и то ще бъде записано в Кодекса на труда.

Дни преди вота министър Тотю Младенов успя да накара безбройните хора пред пенсия да се почувстват съвсем като кандидати за президенти. Според готвените от него промени изискването държавният глава да има поне 40 годинки ще бъде трансформирано и в трудовото законодателство. Младенов обеща с оръжията на закона да брани хората на възраст със зъби и нокти от работодателите. Министърът на страдащите и неоправданите заяви, че ще въведе забрана да бъдат освобождавани работниците, които са за пенсия, но искат да продължат да полагат труд.

На младите хора може да им се вижда несправедливо задаващото се положение на пазара на труда. Отсега може да им кажем да не се косят. Бумащината и бюрокрацията както винаги ще спасят деня и ще въдворят справедливост. С методите на логичното администриране, вписване и класифициране бебета ще бъдат дарявани с документи за бюрата по труда още на първия ден от раждането си. Животът им ще преминава в търсене на работа и трупане на опит на безработен, което си е изцяло в принципите на много философски идеи за съдържанието на човешкото битие.

Някои хора някъде работят, за да постигнат целите и желанията си, българските млади пък няма да работят. Те ще чакат да чукнат 40 години и да бъдат наети от голяма, средна или малка фирма. Дългото чакане си заслужава. Навършването на нужните години за работа ще им осигури документ за доживотно право на кретане по коридорите на лабиринта, наречен работа. Ако правителството е достатъчно умно, може и да позволи трудовият стаж да се предава като наследство. Така ако баща ви е работил до 90 години, вие ще имат реален шанс да тръгнете по стъпките му, като станете на около 30.

На някои идеята за трупането на доживотен стаж им се вижда нова. Тя си битува обаче от праисторически времена. Почти всеки е бил обучаван от човек, който вече забравя собственото си име. Младите учени, които на хартия държавата издирва под дърво и камък, са превърнати в професионални оплаквачки. За да получат реален шанс за работа, те чакат с години да пролеят по някоя сълза на погребението на някой 100-годишен академик. Чакат, защото знаят, че след консумацията на жито може да им се отвори и път нагоре в кариерата.

Въпреки нагледните примери за предимството на старостта все сме си мислили, че извън държавните и общинските службици има и някакъв шанс за неопитните младоци.С намеренията на министъра обаче надеждата съвсем умря. Не е ясно защо се подсилва защитата за възрастните работещи, която вече е като тези пасти за зъби или препарати за пране, които са с трипъл ефект. Без това в момента новоизлюпените на пазара на труда са крачка назад от по-възрастните.

Те нямат стаж, а често работодателите предпочитат да наемат пенсионери, на които не е нужно да плащат осигуровки. Така възрастните хора стават всяка сутрин предварително намазани с виетнамско чудо, крем против слънце и аспирин и се чувстват с огромни протекции срещу несгодите на безработицата. Докато младите напразно се пробват да пробутват по-добрата си квалификация, записана в оголените им от българското образование дипломи.

Единствената защита, която хората под пенсионна възраст намериха, беше тази на работодателите. Тя изглежда обаче някак си лицемерна. Бизнесът веднага реагира остро на намеренията на социалното министерство и обвини Младенов в пряка държавна намеса на пазара на труда. Странно е как работодателите възприемат съвсем положително някои държавни вмешателства, а някои други биват анатемосвани на секундата.

Бизнесът се оплаква от липсата на квалифицирани кадри и работна ръка. Дава безброй съвети на управляващите как да образоват младите. Бизнесът дава съвети, а после просто си чака да завалят кадърни работници. Същевременно усилията да се инвестира в тяхното образование от страна на частния сектор си остават все така бегли и спорадични.

Все пак се надяваме пожизненото окупиране на работното място да не бъде законово регламентирано. Не е добре кариерното развитие на младите хора да се изразява в борба с въоръжен с бастун пенсионер.