Росен Босев, Капитал

Уважаеми сънародници. С тези думи в продължение на десет години Георги Първанов посрещаше българските граждани няколко минути преди Дунавското хоро и Новата година. Речта на президента в края на годината и ордените, които раздаваше на килограм, бяха най-ясно откроимата част от управлението му. До тях седеше безличното оправдание "нямам никаква власт", с което си създаваше комфортен параван за политическа отговорност.

Истината е, че президентът има власт, която му позволява да бъде фактор всеки ден. Да изразява позицията си, да бъде коректив на другите власти и да провежда политики в най-различни области. Ето как.

Президентът има законодателна инициатива

Той може, стига да иска, да предлага промени в конституцията. Много хора не знаят за това му правомощие поради простата причина, че нито един държавен глава не се е възползвал от него до този момент.

Чрез ветото, което налага върху законите, приемани от парламента, държавният глава може активно да изразява позицията си и да привлече вниманието на обществото към един или друг проблем, който следва от една законодателната промяна. Георги Първанов стана по-активен с ветата си чак при това правителство. И пак недостатъчно - той например въведе тоталния нонсенс да подписва укази за закони с "особено мнение" - действие, което няма никаква правна стойност.

И не на последно място - през назначенията си в Конституционния съд (четири от общо седем необходими съдии за вземане на решение) той може да влияе върху практиката на съда, а от там и на законодателната политика.

Президентът има ключова роля в правосъдието и вътрешната сигурност

Тази седмица Висшият съдебен съвет се опита да назначи за шеф на съд човек, който е правораздавал известно време без юридическа правоспособност. Хипотетично, ако инерцията на ВСС продължи в същата посока, то може скоро да избере за главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд бременските музиканти например.

Президентът е този, който има крайната дума по тези назначения - ВСС му предлага, а той решава. Държавният глава назначава и други ключови постове в системата на националната сигурност - главния секретар на МВР, председателя на ДАНС, началника на отбраната, висшия команден състав на армията (по предложение на правителството). Един член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Ако на тези постове има компромисни фигури, президентът е солидарно отговорен за това с изпълнителната власт.

Държавният глава има ключова роля по отношение на политиката по изпълнение на наказания. Той може да помилва - напълно или частично осъдени на лишаване от свобода. По този начин той може да влезе в ролята на коректив на системата по изпълнение на наказания. За да бъде ефективно, едно наказание трябва да бъде съразмерно на извършеното - прекомерното наказание има точно обратен ефект - безсмислено и скъпо е за обществото и жестоко и вредно за осъдения.  Президентът при помилването решава проблемите от следващото ниво след правораздаването - дали осъденият да търпи повече от това, което е изтърпял досега, заради човека. Това е въпрос на държавно милосърдие, не на справедливост на наказанието.

Администрацията на Георги Първанов се гордее с факта, че това право на помилване се "упражнява изключително рядко". Факт, който е коментиран от Европейският съд по правата на човека в негативна светилна. Сред малкото известни случаи има скандални, като например помилването на Цветелин Кънчев, който впоследствие го подкрепи на изборите. Естествено, този процес трябва да бъде максимално прозрачен. За протокола - Първанов яростно пази имената на помилваните лица.

И още политики...

Президентът може да прокарва политики и в други ключови сфери - може да назначава безлични и послушни свои представители в колективните органи, но може и да налага принципни специалисти, които да се борят за прозрачност и отчетност на тези органи. Той има двама от петима членове на Съвета за електронни медии - институцията, която би могла да направи обществените национално радио и телевизия в наистина независими институции, защитаващи обществения интерес. Въпреки че има само един член на Комисията за регулиране на съобщенията, през него той може да отговаря на очакванията на потребителите (драмите с мобилните оператори) или да осветлява корупционните схеми в лицензионната дейност на КРС. С четиримата членове от квотата си в Комисията за защита от дискриминация държавният глава може да превърне този орган в проактивна организация, която да е адекватна и ответна на всекидневните прояви на дискриминация...
Държавният глава посочва също така и трима членове от управителния съвет на БНБ.

Президентът и изборите

Преди няколко седмици Централната избирателна комисия отказа да осветли заседанията си и да предостави протоколите от тях. Тази политика е функция на манталитета на Георги Първанов - въпреки че членовете на централните избирателни комисии се подбират след консултации между политическите партии, той има крайната дума по назначенията им. И отново - ако налага специалисти, които са радетели на непрозрачната работа, те ще дръпнат завесата и над избирателната комисията. Показателен е фактът, че с малки изключения ядрото на ЦИК е от едни и същи хора през различните избори.

Ордените...

За двата си мандата Георги Първанов е дал над 800 ордена. Девалвацията на тези отличия е пълна. Въпреки че правителството инициира процедурата, решенията на Министерския съвет да се даде орден на този или онзи не ангажират президента. Той може да допринесе за обезценяването на ордена или да го утвърди като награда за стойностните. Въпрос на избор. Както и за всичките му останали правомощия обаче позицията на Първанов е в най-добрия случай никаква. Той предпочете да не води битки, да не прави скандали, да не променя нищо. Две петилетки триумф на статуквото.