The Economist

След като по-голямата част от бюлетините от президентските и местните избори в България бяха преброени, стана ясно, че гласоподавателите дават одобрението си за статуквото. Росен Плевнелиев, кандидатът на премиера Бойко Борисов, не получи необходимото мнозинство, за да спечели веднага президентските избори и следващата неделя отива на втори тур, в който ще се изправи пред социалистическия си съперник Ивайло Калфин. Резултатът от първия тур обаче - 40%, би трябвало да е достатъчен, за да го видим като победител.

Удивително е, че и на президентските, и на местните избори партията на Борисов, Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), успя да спечели почти същия дял от гласовете, който получи на последните парламентарни избори преди две години. И това се случи, въпреки влошаващата се икономическа перспектива в България и изборната кампания, белязана от неприятни моменти на размирици с расистки заряд.

Всъщност, повечето от големите изборни блокове съобщиха добри новини. 30% за Калфин, които най-вероятно няма да бъдат достатъчни за спечелването на президентския пост, са огромно подобряване на представянето на социалистите в сравнение с миналите парламентарни избори. А бившият еврокомисар Меглена Кунева надмина всички очаквания, като спечели 14% от гласовете, залагайки на технократския и либерален акцент.

За радост, това предполага, че дори и избирателите да са недоволни, те не смятат, че отговорът е в крайнодясното. Волен Сидеров, кандидатът за президент на Атака, антиромската партия, която се надяваше да се представи добре след размириците през миналия месец, спечели по-малко от 4% от гласовете. Етническата турска партия ДПС също се представи под възможностите, като по-голямата част от нейната избирателна база реши да си остане у дома след серията скандали в партията.

„Екстремистите не успяха да се възползват от гнева заради слабата икономика и антиромските протести”, посочва политическият анализатор Кирил Аврамов. Той прогнозира, че неочакваният успех на Кунева ще доведе до появата на нов центристки проект в българската политика.

Резултатите укрепват мандата на Борисов през следващите две години. Без заплахата от президентско вето решителният премиер на България е свободен да преследва изпълнението на плановете си за подобряване на лошата пътна инфраструктура и да продължи атрактивните си антикорупционни усилия.

Това няма да бъде лесно. Както показаха размириците, програмите за изграждане на пътища не означават кой знае колко, когато безработицата се увеличава, а слабият икономически ръст заплашва да се превърне в рецесия. И ако се съди по ширещите се твърдения за купуване на гласове по време на изборите, по въпроса с корупцията има още много работа.

Bulgarians say: more of the same, please
http://www.economist.com/blogs/eastern-approaches/2011/10/elections-bulgaria