Геннадий Сысоев; Наталья Гриб , Газета «Коммерсантъ

Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода „Южен поток”, като се договориха, че тръбата ще пресече границата между двете страни в района на град Димитровград. До момента „Газпром” беше против този вариант, като изтъкваше, че той ще удължи значително трасето и ще оскъпи проекта. Белград, който първоначално бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони „Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в „Южен поток”.

Неформалните преговори между Борис Тадич и Бойко Борисов се проведоха миналия уикенд в резиденцията на българския премиер във Варна. В края им г-н Борисов каза, че той и президентът Тадич са обсъдили бъдещото трасе на „Южен поток” и в частност са съгласували мястото, където газопроводът ще пресече българо-сръбската граница. По думите на българския премиер тръбопроводът ще влезе в Сърбия в района на град Димитровград. Той не скри, че на такъв вариант е настоявал президентът на Сърбия и „в края на краищата ние се договорихме”. От своя страна, Борис Тадич, по думите на премиера, гарантирал участието на Сърбия в АЕЦ „Белене”.

Сръбско-българските договорености по трасето на „Южен поток” само на пръв поглед касаят единствено двете страни - на практика те засягат интересите на всички ключови участници в проекта и преди всичко на „Газпром”. Въпреки че трасето на газопровода през територията на Сърбия не е утвърдено окончателно, според сръбски източници, между Москва и Белград съществува договореност, че тръбата ще влезе от България в района на Зайчар, разположен на повече от 100 км северно от Димитровград. На този вариант, според източници, са настоявали именно от „Газпром”, тъй като според тях, по този начин проектът ще излезе по-евтино. Белград е заинтересован от прокарването на тръбопровода през Димитровград, защото в този случай той ще премине през цялата територия на Сърбия, а в „зайчарския вариант” от него се оказва откъсната цялата южна част на страната, заедно с регионалния център, град Ниш.

През май миналата година директорът на сръбския партньор на „Газпром” - компанията „Сърбиягаз”, Душан Баятович призна: „Ние настоявахме тръбопроводът да минава през Димитровград, но „Газпром” не се съгласи. Тъй като това удължава трасето и прави газът по-скъп за крайните потребители”. А държавният секретар на сръбското министерство на енергетиката Душан Мракич добави: „Българите също поискаха „Южен поток” да минава през Зайчар, тъй като това е най-краткият маршрут”.

Тези изказвания тогава предизвикаха в Сърбия ефекта на експлодирала бомба. Ръководителите на южните сръбски градове поискаха от властите „Южен поток” непременно да мине през Ниш и даже заплашиха със създаването на автономия в Южна Сърбия. Властите в страната успяха да укротят скандала, като посочиха, че маршрутът на газопровода все още не е утвърден. Към този въпрос се върнаха едва сега, когато ситуацията в Белград се оказа по-благоприятна.

След като през миналото лято в България се смени правителството и на власт дойде лидерът на партията „Граждани за европейско развитие на България” Бойко Борисов, отношението на София към „Южен поток” коренно се промени. Новият премиер обяви, че замразява всички проекти на енергийно сътрудничество с Москва („Южен поток”, „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене”), а това лято неговото правителство изпрати за проверка в прокуратурата договорите за доставка на газ, подписани от „Газпром” и „Булгаргаз” през 2006 година. Господин Борисов заяви, че тези проекти са сключени под натиск от страна на Русия и не отговарят на националните интереси на България.

Русия трудно успя да пречупи позицията на България. След края на преговорите с руския вицепремиер Виктор Зубков, който в началото на юли посети София, Борисов за първи път публично подкрепи „Южен поток”, след което Русия и България подписаха „пътна карта” за проекта. Но се наложи Москва да направи съществени отстъпки. Въпреки че газотранспортната система на България ще бъде включена в „Южен поток”, но готовите тръби ще останат собственост на София. Русия изрази готовност да изключи посредниците от руско-българския газов бизнес, на което настоява София, а освен това прие да намали цените на газа за България.

„България разполага с козове, които Сърбия няма”, коментира ръководителят на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич. След това Белград изглежда, че е решил да прокара своя вариант за маршрута на газопровода с помощта на София.

В „Газпром” българо-сръбските договорености не останаха незабелязани, но не предизвикаха особено безпокойство. „Окончателният маршрут на газопровода „Южен поток” ще бъде определен въз основа на резултатите от техническата и икономическата обосновка”, посочиха от компанията, като добавиха, че обосновката се разработва от „Газпром”.

По този начин от „Газпром” явно смятат, че останалите участници в „Южен поток” може да се договарят каквото искат помежду си, но последната дума при избора на маршрут остава за руския монополист. Но на „Газпром” няма да бъде лесно да се противопостави на съгласуваната позиция даже на два от партньорите (в случая Сърбия и България). Затова, въпреки че балканският участък на „Южен поток” започва да се чертае, борбата за него тепърва предстои.