Коммерсантъ

Буксуващият проект за АЕЦ „Белене”, която „Атомстройекспорт” трябва да построи по поръчка на България, ще премине в плоскостта на съдебните договорки.

В отговор на иска на руската компания за 58 млн. евро, подаден в Международния арбитражен съд в Париж, София е готова да подаде насрещен иск с претенции за 61 млн. евро. В случай на провал на проекта съдебните процеси ще се проточат няколко години, а общата сума на претенциите може да достигне 1 млрд. евро.

България обяви, че има насрещни претенции към „Атомстройекспорт” (структурата на „Росатом”, изграждаща АЕЦ извън Русия), превишаващи сумата на иска, подаден от руската компания пред арбитражния съд миналата седмица.

Българската Национална електрическа компания (НЕК) обяви, че става дума за старо оборудване за АЕЦ, закупено от руската страна. Българската компания посочи, че многократно е повдигала този въпрос в хода на преговорите.

Оборудването, за което говорят от НЕК, е било доставено за АЕЦ „Белене” още по съветско време, когато Москва и София за първи път започнаха този проект. Но през 1990 г. строителните работи бяха замразени. Както поясняват от „Атомстойекспорт”, голяма част от оборудването е било оставено на склад. Впоследствие, когато в средата на миналото десетилетие България и Русия се върнаха към проекта, е сключено споразумение за закупуване на оборудването. То е било използвано за изграждането на четвърти енергоблок на Калинската АЕЦ, която трябва да бъде пусната в експлоатация до края на годината. От руската компания не уточняват параметрите на сделката.

Претенциите на „Атомстройекспорт”, заявени в иска, подаден в Международния арбитражен съд на Международната търговска палата в Париж, възлизат на 58 млн. евро. Сумата се е събрала от неплатени сметки за извършена работа. От руската компания посочват, че част от работата по „Белене” е осъществена на кредит, а НЕК, искайки отсрочка, не е спазила графика на плащанията.

Ситуацията около българската АЕЦ остава напрегната от няколко години. На първо място, България не е доволна от цената на централата, която, според „Росатом”, не може да бъде под 6,3 млрд. евро. В момента в сила е 13-ото допълнение към договора, което отлага взимането на окончателно решение за продължаването на проекта до 1 октомври. Руската страна се надява „Атомстройекспорт” и НЕК да сключат договор за проектиране и изграждане на централата. От своя страна, София чака заключенията на банката HSBC, която е финансов консултант по проекта.

Според източници, близки до двете страни, в случай на провал на проекта, руската компания може да поиска неустойки в размер на 1 млрд. евро. Но до месец октомври, когато изтича давността на 13-ото допълнение, едва ли ще има нови руски искове срещу НЕК, коментират източници от „Росатом”. От „Атомстройекспорт” уверяват, че подаването на иска не трябва да бъде разглеждано като опит да се оказва натиск върху поръчителя. Но според експерти това е „напомняне за българската страна, че забавянията носят финансови щети на „Росатом”. Същевременно преминаването в съдебната плоскост може допълнително да усложни ситуацията около проекта и да затрудни и забави взимането на решение. Юристи коментират, че разглеждането на дело в Международния арбитражен съд в Париж отнема между една и две години.