|
Joe Parkinson, The Wall Street Journal
Новото правителство на България намали разходите и спечели по-голямо одобрение от страна на гражданите, с което превърна в политическа звезда Симеон Дянков – бивш икономист от Световната банка, който сега отговаря за министерството на финансите.
Правителството, начело с премиера Бойко Борисов, спечели убедително парламентарните избори през месец юли с обещание да отслаби рецесията и да изкорени корупцията, която накара ЕС да замрази 1,56 милиарда долара помощи за България.
Липсата на финансиране засили икономическата тежест за най-новата и най-бедната страна-членка на ЕС, където бумът на недвижимите имоти и стоманената индустрия, стимулирани от притока на чуждестранни капитали, са заменени с разбити фабрики, а бюджетният дефицит нарасна.
Дянков замрази правителствените заплати и пенсиите, временно преустанови скъпоструващи държавни инвестиционни проекти и намали правителствените разходи с 15%. Резултатът е намаление на бюджетния дефицит с 81% до 76,5 милиона долара през август от 412 милиона долара през юли.
Заради тези мерки правителството спечели официални признания от западни икономисти, а у дома спечели най-висок рейтинг на обществено одобрение след падането на комунизма преди две десетилетия. Според последните проучвания на „Галъп” одобрението към правителството е 64%.
Иво Прокопиев, председател на индустриалната група Конфедерация на българските работодатели и индустриалци посочва: „Кризата даде на новото правителство уникален мандат – всяко едно непопулярно решение може да бъде обяснено, а обществото е по-вероятно да подкрепи политиката”.
За много избиратели Дянков се асоциира с тези решения и с тяхното изпълнение.
Въпреки че българската икономика избегна двуцифрено свиване на икономиката, както стана в Латвия, Литва и Естония, безработицата се увеличава и се очаква рязък скок през текущата година. В същото време привлекателността на страната като място с евтина работна ръка избледнява, което потенциално може да попречи на възстановяването благодарение на експорта.
„Все още имаме много работа от гледна точка на съкращаване на разходите. Но аз съм убеден, че ще имаме балансиран бюджет през тази година”, каза Дянков.
Българската икономика ще достигне най-ниската си точка, след която може само да се оттласне от дъното, до края на годината, ако глобалното търсене се увеличи, заяви Дянков. Предварителните данни сочат, че БВП ще се свие с 4,8% през второто тримесечие, като за същия период на миналата година е отбелязан растеж от 7%.
Финансовият министър подчерта, че няма да бърза да иска спешна финансова помощ от Международния валутен фонд (МВФ), както направиха вече много съседни страни на България. Тази седмица делегация на МВФ пристига в София, за да оцени фискалната ситуация.
„Ще имаме по-ясни сигнали дали ще се нуждаем от финансиране от МВФ до края на годината”, каза министърът.
39-годишният Дянков се завърна в България от Вашингтон, за да се присъедини към правителството на Борисов. Той е работел 14 години в Световната банка, като последно като главен икономист за финансовия и частния сектор.
Първата задача на Дянков след заемането на поста беше да спре популистките разходи на предишното социалистическо правителство, направени преди изборите през юли, които заплашваха да изпратят българските публични финанси на червено за първи път от години. Кризата засили натиска, намали данъчните постъпления с над една десета, а вътрешното търсене намаля.
„Само преди няколко месеца България беше проблемно дете… Тя беше една от най-проблемите в региона, но се промени, с което е урок за всички”, казва Найджъл Рендъл, анализатор на развиващите се пазари в „Ар Си Ем Капитал Маркетс”.
Дянков посочва, че приоритетът му е да предотврати изпадането до ниво на бюджетен дефицит, което би изложило на риск обвързаността на лева и еврото. Това е изключително важно за България, за да стане част от европейския обменен механизъм (ЕRМ) преди да приеме еврото като национална валута. Други държави в ERM са Балтийските страни и Дания.
Балканската страна има много подобни проблеми като Унгария и Латвия, например значителен външен дълг. България е разчитала на чуждо финансиране за една четвърт от БВП през миналата година. Това също се променя. Външният дефицит на България най-вероятно ще намалее до около 15% от БВП от 25% през миналата година, тъй като импортът намалява по-бързо от експорта, според някои оценки.
„България е изправена пред множество предизвикателства. Икономиката все още има проблем с външния дълг и ако възстановяването се забави, то тогава смятам, че ударът ще бъде тежък”, казва Нийл Шиъринг от „Capital Economis”, Лондон.
Дянков заяви, че очакваният положителен ефект от реформите заедно с обществената подкрепа ще направят много по-лесно за политиците да предприемат трудните стъпки, които да нужни, за да се излезе от рецесията.
„Изборите ясно показаха, че на хората им омръзнаха корупция и лошо управление, но когато започнат да се случват хубави неща, то тогава има прилив на позитивизъм и ние сме решени да се възползваме от това”, казва министърът. /Фокус
Bulgaria Wins Praise for Austerity Efforts
|
