Joe Parkinson, The Wall Street Journal

Археолози и свещеници в България обявиха, че са открили кости от тленните останки на Йоан Кръстител, странстващ проповедник, почитан от християните като последния от пророците от Стария завет.

Правителството на страната гледа на откритието като спасение – с финансови измерения.

Тленните останки, включващи част от череп и зъб, бяха открити миналия месец по време на разкопки в манастир от четвърти век на остров Св. Иван край българското черноморско крайбрежие. Мощите са били поставени в запечатан реликварий, заровен до малка урна, надписана с името на Св. Йоан и датата на раждането му.

Официални лица в засегнатата от икономическа рецесия страна смятат, че реликвите ще дадат голям стимул за туризма, привличайки вярващи от съседните православни страни в курортния град Созопол.

Десетки милиони долари вече са били отделени за подготовката за очаквания бум на посещаемостта. Строителни работници разширяват пристанището и строят голям нов паркинг. Пътеводителите се пренаписват, а нови пътни знаци ще насочват хората към реликвите.

„Не съм религиозен, но тези реликви са първокласна находка. Потенциалът за приходи за България е явен”, заяви българският финансов министър Симеон Дянков.

Ръководството на Българската православна църква обяви, че намерените мощи са автентични.

„Това е свята находка. Не става дума за науката. Светите мощи на Свети Йоан притежават чудотворна сила. Това не може да се обясни с прости думи”, казва Сливенският митрополит Йоаникий.

Казимир Попконстантинов, археологът отговорен за откритието в Созопол и сега смятан за национален герой, настоява, че откритието му е съизмеримо с Плащеницата от Торино.

„Подобно откритие се случва може би един път на 200 години. Имаме силно доказателство, че мощите са автентични. Знам, че това е важно за целия Християнски свят”, казва археологът.

Някои експерти, обаче, са скептично настроени относно произхода на мощите, както и за потенциала им да донесат приходи. Михаел Хесеман, историк, който помага на Ватикана да датира реликви, казва, че фрагментите от кости „изглежда, че са автентични”. Но той смята, че мощите няма да предизвикат толкова голям интерес, колкото по-добре известните религиозни реликви като Плащеницата в Италия.
От своя страна, Католическата църква посочва, че въпросът трябва по-внимателно да бъде проучен.

Папската комисия по свещена археология заяви, че тестовете за възрастта на костите и други фактори трябва да бъдат внимателно преценени, преди да може да се произнесе за тяхната истинност.

Междувременно новината за находката вече привлича посетители. Пред местната църква „Свети Георги”, където временно са положени мощите в сребърно ковчеже, дарено от българския премиер, стотици вярващи се редят на опашка, за да видят останките, като се молят и кръстят.

От църквата посочват, че посетителите за един ден са се увеличили от около стотина на над 3000. Представители на църквата казват, че са се повишили продажбите на свещи в сравнение с преди година и са поръчали още два тона, за да може да посрещнат очакваното по-голямо търсене.

България, най-бедната страна-членка на ЕС, може да използва икономическото чудо. БВП на страната се сви с 5% през миналата година и с още 3,6% през първите три месеца на текущата година. Производството намаля, а безработицата се увеличи.

За да помогне за това България да излезе от най-тежката рецесия след падането на комунизма преди около 20 години, правителството иска да развива туризма. Шумната реклама на мощите е част от този план. Финансовият министър Дянков казва, че иска да увеличи правителствените разходи за развитието на религиозния туризъм, за да може „тази история да стане доходоносна”.

Религиозните поклонения са голям бизнес в глобален мащаб, според Световната организация по туризма. По данни на организацията около 330 милиона вярващи посещават световните ключови религиозни обекти всяка година. Лурдес, френският град, за който вярващите смятат, че там се е появила Дева Мария през 1858 година, привлича около 5 милиона посетители годишно.

Костите, обаче, правят България член на не толкова специален клуб от страни, които твърдят, че притежават части от мощите на Йоан Кръстител, който е бил обезглавен по заповед на цар Ирод. Според древната традиция главата на Йоан Кръстител е заровена в двореца на Ирод в Ерусалим. С течение на времето, части от тленните останки, за които се смята, че са на Свети Йоан, са разпръснати из цяла Европа, Близкия изток и Южна Азия. Църква в индийския град Калкута твърди, че притежава част от ръката на светеца. Катедрала в германския град Аахен казва, че съхранява платното, в което е била увита главата на Свети Йоан, след като той е бил обезглавен. Истанбулският дворец Топкапъ също претендира, че притежава части от едната ръка и от главата на светеца.

Наличието на мощи на Свети Йоан в нито едно от тези места не се е превърнало в голяма атракция за туристите. Все пак, властите в България остават оптимисти.

Православните християни хранят особена почит към Йоан Кръстител. Всеки вторник в православните църкви се провеждат служби в негова памет.

Има някои окуражителни знаци. Милена Димитрова, която продава свежи плодове, смокини и сладка от 20 години, казва, че продажбите толкова са й потръгнали, че няма време да отиде на църква.
„Преди това сезонът беше ужасен – явно това е дар от Бога” , казва тя.

Все още хотелският бизнес в Созопол отчита слаба активност. Станимир Стоянов, ветеран в хотелиерските услуги, казва, че броят на заетите места е намалял с една трета от миналата година.

„Правителството ни казва, че градът ще стане следващият Ерусалим. Ние просто се надяваме, че властите са прави”, казва той.

Bulgaria Puts Faith in St. John's Relics