Christopher Emsden, The Wall Street Journal

Настоящото местоположение на „великата игра” отново се върна в Централна Азия, която бе ябълката на раздора между Великобритания и Русия преди повече от век. Този път обаче България ще играе ключовата роля.

Дали балканската държава ще застане зад Русия или зад ЕС? Част от отговора на този въпрос ще имаме, когато руският енергиен министър Сергей Шматко посети България, за да се срещне с българския си колега Трайчо Трайков.

Разбира се „великата игра” може да бъде доста подвеждаща и рязко да смени посоката на събитията. В основата на преговорите в София ще бъде съдбата на българските планове за ядрена електроцентрала в Белене. Проектът получи пламенната подкрепа на предходното правителство на социалистите в страната, които дори подписаха споразумение с руската компания „Атомстройекспорт” за изграждане на съоръжението. Сега обаче, новият министър прави крачка назад с твърдението, че България не може да си позволи да финансира 51-процентовия си дял в съоръжението, чиято цена рязко се е повишила до около 10 милиарда евро.

Местните медии отбелязват възможността Шматко да предложи Русия да поеме част от тези разходи.

От друга страна, България не се нуждае от допълнителна енергия за вътрешно потребление, така че новото правителство на страната настоява този проект да се разглежда от чисто икономическата му страна и това доколко е рентабилен. Пет милиарда евро могат да бъдат използвани в построяването на магистрали и промишлена инфраструктура, припомни Трайков.

Въпреки слабите алтернативи за голяма печалба, Русия има други интереси в София – на първо място, тя трябва да убеди властите да продължат сътрудничеството си с Москва, в рамките на енергийния проект „Южен поток”, който е конкуренция на подкрепяния от ЕС „Набуко”.

„Южен поток” изглежда набира сили – тази седмица се появиха съобщения, че Франция също иска да участва в проекта, Италия вече официално е участник, а Русия и Германия се сближават все по-интензивно, особено след сделката с автомобилния гигант „Опел”.

Странното е, че германците не са особено ентусиазирани около „Белене”, въпреки германското участие в проекта. Може би Берлин не иска да прави видна активността си около българската АЕЦ, за да запази новосъздаденото си близко партньорство с Русия. Освен Германия, Франция също ще има интерес от построяването на ядрената централа.

И така, да се върнем към България. Страната бе лишена от еврофондове и напоследък предприе едни от най-строгите ограничителни мерки в икономиката си, може би в целия Европейски съюз. Целта им бе да намалят негативните последици от рецесията, в която страната влезе за първи път от едно десетилетие.

Малко след парламентарните избори през юли новият премиер Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков заявиха, че има 80 % вероятност да се откажат от изпълнението на проекта АЕЦ „Белене”. Миналата седмица Борисов се опита да убеди европейските си партньори, че иска да води енергийна политика, която е в синхрон с перспективите и енергийната стратегия на Брюксел.

Скорошното решение на „Електрисите дьо Франс” (бел.ред. - за присъединяване към „Южен поток”) обаче показва, че няма яснота около тази стратегия. /Фокус

Bulgarian Nuclear Plant Is Key Piece In Great Game