STRATFOR

Българският премиер Бойко Борисов обяви в петък, че България „се отказва” от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” на стойност 1-1,5 млрд. долара, като същевременно изграждането на планираната АЕЦ „Белене” е замразено.

Коментарът беше неочакван и изненадващ, дори енергийният министър от кабинета на Борисов, който, когато беше помолен да коментира, заяви, че „не може да повярва”, че премиерът е казал нещо подобно. В драматичен обрат, объркал цяла Европа, Борисов оттегли изявлението си за „Бургас-Александруполис” часове по-късно, коментирайки че „българското правителство не е взело окончателно решение за изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис”.

Изявленията, макар и доста противоречиви, поставят под въпрос отношенията между Москва и София.

Въпреки че няма основания да поставяме под въпрос обясненията на София за отказа от инфраструктурните проекти, коментарите идват непосредствено след друго разкритие, направено от българското правителство в началото на 2010 г., и по-късно потвърдени от външно министерство на страната през април – че страната обмисля разполагането от елементи на американската ПРО на своя територия.

Освен това преди броени дни в София беше директорът на ЦРУ Леон Панета, който очевидно беше ухажван от цялото правителство по време на престоя си.

С други думи, връзките на България с Вашингтон са във възход. Което поставя под въпрос отдавнашните „специални отношения” на България с Русия.

Последното развитие показва, че българското правителство има дълбоки колебания за ролята си в западния Алианс и специалните си връзки с Москва.

От гледната точка на София, правителството действа в политически пейзаж, който е претърпял огромни промени от 1989 г.

Русия е до голяма степен отделена от Балканите на стратегическо ниво. Намеците за „стратегически съюз” със Сърбия са по-скоро флиртове, отколко реални стъпки, които да дадат на Кремъл реални позиции на полуострова.

Въпреки че Русия изглежда заинтересована от инфраструктурни енергийни проекти в региона, София не иска да се хвърли в енергийно партньорство с Русия, което би раздразнило западните съюзници. Междувременно Румъния, съсед и исторически опонент на север, играе по-агресивна роля в американската стратегия по неутрализиране на руското влияние в Централна и Източна Европа, като предлага да приеме елементи на ПРО, влияе за формирането на прозападно правителство в съседна Молдова и често изказва подкрепа за политиката на Вашингтон за повечето външнополитически въпроси.

България не иска да остане изолирана между все по-проамерикански настроената Румъния на север и, дори по-лошо от гледната точка на София, все по-независимо действащата и самоуверена Турция на юг. Последната страна е особен повод за загриженост в София, която традиционно има опасения за влиянието на Анкара върху българското турско малцинство.

Is Bulgaria Tilting From Moscow To Washington?