The Economist

Приветстваните действия срещу корупцията предизвикват опасения за създаване на полицейска държава

Внимавай какво си пожелаваш, защото можеш да го получиш. През миналата година българите гласуваха за това да направят Бойко Борисов, едър бивш полицейски шеф, техен премиер. Той обеща да не пощади никого и нищо в борбата с организираната престъпност. Борисов определено промени нещата. Телевизионните новини сега включват полицейски операции с имена като „Октопод”, при които бяха арестувани хора със застрашителни прякори, като „Трактора”. Културата на недосегаемост, която някога съществуваше в България, вече до голяма степен е изкоренена.

Бившият премиер Сергей Станишев се разследва по два случая, свързани със загуба на секретни документи. Някои от неговите бивши колеги в кабинета са изправени пред въпроси за корупция, небрежност или злоупотреба с власт. Един от случаите е с Николай Цонев, бивш министър на отбраната, който беше арестуван през април в болница. Докато бе задържан, прокурорът го е обиждал. Всички, които са обвинени, отричат да са извършили нещо нередно и нито един от случаите не е стигнал до процес.

Новият стил определено се приема добре от обикновените българи. Твърдата линия на политиката на вътрешния министър Цветан Цветанов сега го превърна в по-популярен политик от Борисов. Но някои се опасяват, че случващото се може да е лошо управление от друг вид – все още слабо спазване на законите и дори обръщане към полицейска държава.

Но операциите донесоха и парализа в публичната администрация. „По-рано администрацията не правеше нищо без подкуп. Сега просто не прави нищо”, заявява Иван Кръстев, директор на софийския Център за либерални стратегии. А това забавя и без това бавното разпределение на парите от Европейския съюз.

Най-голямото предизвикателство е да се пазят пазителите със създаването на здрава правна рамка за антикорупционна кампания. Предишните усилия за реформиране на българската правосъдна система бяха до голяма степен безплодни. ЕС, който някога изстрелваше предупреждения, изглежда се е отказал. Арестите на високо равнище са едно, а реалното осъждане на нарушител навреме и по-прозрачен начин се друго. Съдът все още се движи болезнено бавно. Когато бъдат обвинени в това, съдиите отговарят, че полицията събира доказателства небрежно.

Малко от тези неща получава публичното внимание, което заслужава. Повечето от големите медийни групи имат неясни собственици, изоставяйки своите журналисти уязвими за външен натиск и влияние. Телевизионните новини може да изглеждат като реклама на гангстерски филм. Но правосъдието и шоубизнесът са различни неща.

Guarding the guardians