The Economist

Европейският съюз изглежда е приел ново правило – ако един план не работи, придържай се към него. Въпреки хилядите протестиращи в Атина, въпреки сътресенията на пазарите, лидерите на Европа имат подреден график за разрешаване на проблемите в еврозоната. През следващата седмица в Гърция най-вероятно ще бъде приет нов антикризисен пакет. След това страната ще получи следващия транш от 12 милиарда евро от своята първа спасителна помощ, от който се нуждае до средата на юли. Ако се предположи, че европейците се договорят за „доброволното участие” на частните кредитори, за да угодят на германците, то ще последва втора спасителна помощ на стойност 100 милиарда евро. Това ще задържи Гърция на повърхността до 2013 година, когато ще започне да действа постоянният Европейски стабилизационен механизъм. Еврото ще бъде спасено и светът ще аплодира.

Време е да се спре отлагането

Първо, политиката да се блокира решаването на кризата в еврозоната става все по-опасна. Гърците не виждат край на своята агония. Хората протестират всеки ден на площад „Синтагма” срещу съкращаването на разходите. Правителството успя да получи вот на доверие тази седмица, но основната опозиционна партия е решена да гласува срещу новия антикризисен план през следващата седмица, няколко членове на управляващата Социалистическа партия също имат съмнения. Междувременно германските избиратели са ужасени от перспективата за втори спасителен пакет за Гърция, за която смятат, че е напразно наливане на средства в страна, която не е в състояние нито да върне своите задължения, нито да се реформира. Докато климатът става все по-отровен и с приближаването на изборите във Франция, Германия и Гърция, рисковете да се стигне до катастрофална ситуация се увеличават.

Второ, пазарите са убедени, че по този начин нещата няма да се оправят. Търговците знаят, че Гърция, чийто дълг е около 160% от БВП, е в несъстоятелност. Частните инвеститори не искат да се замесват със страна, където неизпълнението на задълженията и девалвацията изглеждат неизбежни, а дава на икономиката малък шанс за растеж. Колкото повече се отлага реструктурирането, толкова по-голяма част от гръцкия дълг ще бъде поета от официалните кредитори, дали другите правителства в ЕС или МВФ, което в крайна сметка ще доведе до това, че повече данъкоплатци ще пострадат.

Третото възражение срещу отричането е, че не намаляват опасенията за заразяване. Първоначалните надежди, че Гърция ще бъде единствената, която ще се нуждае от спасителна помощ, се изпариха, след като Ирландия и Португалия също потърсиха помощ. Но сътресенията от последните седмици отново върнаха Испания и Италия в полезрението на пазарите. Схващането, че големите страни в еврозоната ще бъдат защитени от атака бе опровергано. Всъщност, опасенията от заразяване далеч не намаляват и се говори за гръцката невъзможност да се изпълняват задълженията като за „момента Леман” – подобно на банкрута на инвестиционната банка през септември 2008 година, може неочаквано да повлече много други и да опустоши световната икономика.

Докато лидерите на ЕС се опитват да отрекат, че има нужда от обявяване на невъзможност да се изпълняват плащанията, все повече стават гласовете в подкрепа на противоположното становище. Гърция трябва да приеме невъзможността да изпълнява своите задължения, да се откаже от еврото и да се върне отново към драхмата.

Тази опция би била пагубна, както за Гърция, така и за целия ЕС. Дори и при въвеждането на предпазни мерки за капитала, някои от гръцките банки ще рухнат. Новата драхма ще се срине, което ще направи дълговия товар на Гърция още по-тежък. Инфлацията ще се покачи, както и цените на вносните стоки и Гърция ще трябва да печата пари, за да запълва своя дефицит. Ползата от слаба валута ще бъде малка.

Страната все още ще се нуждае от външно финансиране, но кой ще даде средства? А рискът от заразяване ще стане още по-голям – ако Гърция си тръгне, защо не и Португалия, и дори Португалия или Испания? Ако еврозоната се разбие, то това ще доведе до още по-силен натиск върху единния пазар.

Третият начин

Има и алтернатива – системно реструктуриране на гръцките дългове и намаляване на техния размер до около 80% от БВП. Това едва ли би било шок за пазарите, които от дълго време очакват обявяването на невъзможност да се изпълняват плащанията. Банките, които все още държат голяма част от гръцките облигации, са в по-добро състояние да приемат загубите отколкото през миналата година. Дори ако дълговете на Гърция се намалят наполовина, нетната загуба все още би била поносима за капитала на повечето европейски банки.

Реструктурирането ще бъде и рисковано. Ако бъде предприето сега, ще разкрие загубите за банките и за данъкоплатците в Европа. Нито пък от само себе си ще оправи Гърция. Икономиката на страната е в тежка рецесия. Дори и Гърция да реструктурира дълга си и да приеме реформите, за които настояват ЕС и МВФ, ще се нуждае от външна подкрепа още няколко години. Това ще доведе до затягане на фискалния контрол от Брюксел, превръщайки еврозоната в по-политически интегриран клуб. Дори и това да не означава „супердържава” със собствено финансово министерство, лидерите на ЕС все още не са започнали да обясняват вероятните последици от всичко това на своите избиратели. Но поне Гърция и пазарите ще имат план, който може да проработи.

Без значение какво ще измислят тази седмица, лидерите на еврозоната рано или късно те ще бъдат изправени пред избор от три възможности – огромни парични трансфери към Гърция, което ще разгневи другите европейци; обявяване на невъзможност да се изпълняват плащанията, което ще дестабилизира пазарите и ще заплаши европейския проект; или систематично реструктуриране на дълга. Последният вариант предполага дълъг период на външна помощ за Гърция, по-силен политически съюз и дебат за това какви институции ще бъдат нужни на Европа. Но това е най-добрата възможност за Гърция и за еврото. Този вариант няма да бъде възможен още дълго време. Европейските лидери трябва да сграбчат възможността докато все още могат.