Neil MacDonald, The Financial Times

В планинския район, където Македония граничи с Косово, командир Ходжа е обявил родното си селище за „Република Танушевци”. Неговите хора откриха стрелба срещу хеликоптер на полицията преди две седмици, а също така имат тежка картечница пред входаната врата на старо селско училище, което е техен офис.

Докато по-големите градове се радват на павирани пътища, високоскоростен достъп до Интернет и модерни молове, места като Танушевци представляват старомоден балкански стереотип. „Македонската държава ни носи само проблеми”, заявява етническият албански ветеран, който е бивш командир от Армията за национално освобождение /АНО/ и бивш депутат.

Последователите на командир Ходжа, чието име е Джезаир Шакири, искат македонската полиция да стои далеч от техния живот. „Имам оръжие в ръката си. Много етнически албански селища се предпазват тези дни. Те са много обезпокоени”, заявява за „Файненшъл таймс” Шакири.

Външните министри на страните от Западните Балкани, които се събраха на среща с представители на ЕС в Сараево във вторник, чуха от своите колеги от блока потвърждение на предишните обещания за разширяване.

Босна и Косово, както обикновено, изместват Македония като регионални точки на проблеми. За Испания, която е ротационен председател на ЕС до края на юни, най-спешният въпрос бе да убеди външните министри на Косово и Сърбия да седнат в една и съща стая.

Но Бившата югославска република Македония – която получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2005 г. – изглежда по-нестабилна от всякога след вълненията през 2001 г. Интеграцията с Брюксел – основен морков, който накара етническите албански екстремисти да свалят оръжието – изгуби своята сила.

Гърция, чиято северна провинция също се казва Македония, не допуска Скопие да се присъедини към НАТО и ЕС. „Спорът за името”, който освен че подхранва македонския национализъм, разочарова и значителното етническо албанско малцинство, за което се смята, че е между една четвърт и една трета от гражданите.

„Колкото повече се отлага, толкова по-голяма ще бъде цялостната несигурност и това ще се отрази на етническите отношения”, заяви посланикът на ЕС в Скопие Ерван Фуере.

Спецчасти на полицията – съставена предимно от етническото македонско мнозинство – миналия месец убиха четирима предполагаеми трафиканти на оръжие при престрелка, за която етнически албански политици заявиха, че изглежда като „екзекуция”.

Вътрешният министър Гордана Янкуловска отбеляза, че задържането на голямо количество оръжие доказва обратното. „Употребата на сила бе крайна мярка. Престъплението е престъпление, а полицията не прави разделение по етнически линии”, каза тя.

Дясноцентристкото правителство, решено да отстоява македонската идентичност, вложи пари в издигането на статуи в Скопие на Александър Велики и други исторически герои.

Премиерът Никола Груевски може да посочи проевропейски постижения. Македония е първата бивша югославска република, която разреши всички въпроси с границите си. Последното споразумение бе сключено със съседно Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. Хората на Шакири помогнаха миналата година за демаркирането на 39 км, без да бъдат обезщетени за бензина, допълни той.

Все още властта на държавата остава слаба на места. Обикновените полицейски патрули никога не рискуват да стигнат толкова далеч. Когато спецчастите дойдоха за последно, те задиряха жени, каза Шакири.

Неговото родно място – скупчени къщи в продължение на 20 км – често страда от спиране на тока. Няколкостотин жители оцеляват с отглеждане на кози, зеленчукови градини и, признава той, дребна контрабанда. Полицията, а не местните, контролира големия трафик на наркотици и хора, твърди Шакири.

Жителите биха предпочели да са част от Косово, въпреки че сепаратизмът не е тяхна кауза. „За нас няма значение, в коя държава живеем, а Косово също ни пренебрегва”, заявява мъж, въоръжен с пушка съветско производство. „Искаме асфалтиран път и работа тук”.

Пренебрегването запазва границата „пореста”, коментира Фуере. „Дългосрочно разрешение трябва да включва икономически инвестиции и създаване на доверие в тези отдалечени селища”, смята той.

Balkan disputes simmer under surface