The Economist

Сърбия, коментира сухо един еврократ, се подобрява малко по малко. На 7 декември, след продължителен дебат, външните министри на Европейския съюз обявиха, че търговското споразумение с Белград най-накрая ще бъде приложено. Значението на това събитие не може да бъде преувеличено: пътят на Сърбия към Европейския съюз бе отворен.

През април 2008 г., в опит да подпомогне проевропейската партия на сръбския президент Борис Тадич, ЕС подписа споразумение за асоцииране със Сърбия. Но холандците (подкрепени от белгийците) настояха то да бъде замразено заради неуспеха на Сърбия да арестува Ратко Младич, босненски сръбски генерал, обвинен в геноцид след убийството на около 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. Сега, под натиска на своите колеги и след доклада на главния прокурор на Трибунала в Хага за военни престъпления в бивша Югославия, в който се посочва, че сърбите правят всичко по силите си, холандското вето бе вдигнато, засега.

Сърбия обмисля следващата стъпка: официална молба за присъединяване към Европейския съюз. Това ще стане по-скоро в близко бъдеще, заявява Божидар Джелич, вицепремиер на Сърбия. Това би могло да означава 22 декември – три дни, след като сърбите, черногорците и македонците получат право на безвизови пътувания в повечето от европейските страни за първи път от 1992 г. Милица Делевич, директор на сръбския евроинтеграционен офис, смята, че по този начин обикновените сърби най-накрая ще могат да видят потенциални награди от интеграцията в Е.

Европейският съюз нямаше големи надежди за региона на Западните Балкани, но сега перспективите се подобряват. Словения вдигна ветото над Хърватия, наложено заради териториален спор. Европейските външни министри одобриха финансов пакет, който предвижда присъединяване на Хърватия най-рано през януари 2012 г. Задъхвайки се да настигнат съседите, албанците и босненците могат да получат безвизово пътуване към средата на 2010 г. Косово ще започна да работи за същата цел. Македония постигна напредък, въпреки че не е започнала официални преговори за членство заради спора за името с Гърция.

Но тези, които мислят, че перспективите за Балканите се подобряват, знаят, че те може лесно отново да се влошат. Не всички сръбски приятели ще приветстват скорошно молба за членство от Белград, въпреки че други я подкрепят. Един дипломат отбеляза, че разширяването на ЕС не е в добра форма: много страни искат процесът да бъде прекратен след Хърватия (и може би Исландия). „Знам, че те ще се присъединят, но те трябва да направят това в по-добро състояние от България и Румъния или ще отслабят съюза”, коментира евродепутатът Ингеборг Гресле.

A slow march to Europe