The Independent

Страховете за бъдещето на еврото помогнаха за изпадането на глобалните пазари в хаос, след като котировките на акциите по цял свят реагираха на възможността за разпадане на еврозоната и това, че няколко нейни членове могат да изпаднат в несъстоятелност заради дълговете си.

„Ще оцелее ли еврото?” е въпрос, който преди две години би звучал безобразно. Всеки, който намекнеше, че еврозоната е фатално дефектна, получаваше етикет „еврофоб”, мразещ Европейския съюз, не само общата му валута.

Защото еврото изглеждаше успешно. След известни колебания, то се установи като основна валута, а на Стария континент то улесняваше хората в пътуванията и търговията. Нещо повече, приемането на еврото изглежда даде по-голяма стабилност на държави, които преди имаха по-слаби валути, като Италия и Испания, понижавайки техните лихви и стимулирайки икономическия ръст.

Глобалната рецесия промени всичко, като изложи на яве структурните проблеми в европейската икономика. Един от тях бе, че страните, които се радваха на най-силен бум, благодарение на възходящите цени на имотите, се оказаха тези, които понесоха най-голям удар. Щеше да е по-добре, ако Испания и Ирландия можеха да окажат по-силен натиск над бурния ръст чрез повишаване на лихвите.

Друг проблем бе, че Германия бе принудена да ограничи вътрешното потребление, вместо да помогне на растежа, купувайки продуктите на останалите държави.

А най-сериозният проблем се оказа това, че правителствата на някои от по-слабите страни получиха възможност да увеличат дефицитите си, финансирани от ниските разходи за получаване на заеми в евро. Резкият стопански ръст, на който се радваха те, прикриваше липсата на фискална дисциплина.