The Economist

Колкото и да е лоша за инвеститорите икономическата криза в Южна Европа, то тя е смъртоносна за политическите лидери в региона. През март премиерът на Португалия Жозе Сократеш, който дълго време бе подложен на обсада, подаде оставка. Малко след това неговият испански колега Хосе Луис Родригес Сапатеро обяви намерението си да се оттегли. През юни гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу бе на ръба да бъде изхвърлен от поста по време на ожесточения дебат за новия план за съкращаване на разходите.

Когато се изправи, за да произнесе първата от двете си нетърпеливо очаквани речи пред парламента на 3 август, премиерът на Италия Силвио Берлускони може да е имал тревожното усещане, че е една от плочките на доминото. Ако е било така, нищо в стила или съдържанието на неговата реч не подсказва това. В същото време нямаше много, което и да посочи, че той оценява размера на кризата, която заплашва еврото или пример за драстични действия за справяне с нея.

Мнозина анализатори настояват, че трудностите в еврозоната не могат да бъдат решени самостоятелно от някоя от страните. Но Италия е от решаващо значение. Това е най-голямата страна на проблематичния южен фланг на еврозоната и нейният дълг от 1,8 трилиона евро прави задълженията на останалите държави в зоната на единната европейска валута да изглеждат незначителни. Безжизнената, почти небрежна, реч на Берлускони изглежда като пропусната възможност да се повлияе на курса на събитията.

Премиерът говори пред парламента след като котировките на Миланската борса се сринаха за четвърти пореден ден, а разходите по обслужването на кредитите достигнаха рекордно ниво. Италианският финансов министър Джулио Тремонти бе извикан в Люксембург за извънредна среща с председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

Не, че Италия е сама. Ден преди това разходите по обслужването на кредитите на Испания също достигнаха рекордни показатели. И Италия, и Испания са изправени пред заплаха от опасенията на пазарите, че ще последват съдбата на Гърция.

Специалната среща на еврозоната през миналия месец за кратко успокои инвеститорите, след като Италия за първи път показа признаци на заразяване от разпространяващата се криза. Но опасенията се запазиха, въпреки приемането на пакет за съкращаване на бюджетните разходи с 48 милиарда евро, който бе одобрен набързо от италианския парламент в средата на юли. Опасенията за двете най-големи южни европейски страни започнаха да се засилват на 29 юли, когато рейтинговата агенция „Мудис” предупреди, че може да понижи рейтинга на испанския дълг.

Испания и Италия са все по-близо до границата, която доведе до спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия. И дори ако Испания бъде закрепена, то Италия е твърде голяма, за да бъде спасявана и нейното присъствие на международните дългови пазари е обезкуражаващо.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу призова националните лидери да положат усилия да овладеят ситуацията. Но италианският премиер-милиардер беше самодоволен да каже на депутатите: „Слушате предприемач, който има три компании с акции на борсата и който е на финансовото бойно поле, знаейки всеки ден какво се случва на пазарите”. Инвеститорите правят голяма грешка, смята Берлускони. Според него италианските икономически основи са здрави, а банките са стабилни.

Берлускони нито обеща да усили антикризисния пакет, приет през миналия месец, нито да продължи с непопулярни мерки, които най-вероятно ще бъдат оставени за следващото правителство. Неговото най-радикално предложение беше да промени трудовото законодателство, ако профсъюзите и работодателите бъдат убедени да се съгласят.

Въпреки че инвеститорите явно се опасяват от разпространяване на пазарната зараза, те имат и опасения за политическата стабилност. По време на речта си пред парламента Берлускони отново обеща да остане на власт до 2013 година, а има достатъчно доказателства, че той е част от проблема.

Същото може да се каже и за Тремонти, чийто акцент върху строги фискални мерки доскоро бе смятан от инвеститорите за решаващ за намирането на решение. Финансовият министър остава уязвим от скандала, в който е замесен бивш съветник, обвинен в търговия с влияние. Марко Миланезе е предоставил на своя бос Тремонти апартамент в един от най-модните райони в центъра на Рим. Министърът твърди, че е плащал наем, но с пари в брой – странно обяснение за човек, който е натоварен с това да гарантира, че италианците си плащат данъците.

По-важна е уязвимостта на самия Берлускони, която се увеличава, а поддръжниците му започват да се терзаят заради избледняващата му популярност. Доверието в него намалява – анткризисният пакет от юли предвижда увеличаване на данъците, нещо, което той често обещаваше, че няма да допусне. Освен това, Берлускони изглежда апатичен – преди появяването си в парламента през тази седмица той близо месец не беше казал почти нищо за финансовата криза в Италия.

Основният съюзник на Берлускони, Умберто Боси от Северната лига, чиито гласове оставят премиера на власт, не присъстваше в пленарна зала по време на речта и това не остана незабелязано. Един от най-приближените хора на Боси – вътрешният министър Роберто Марони, беше там. Но любопитното е, че той предпочете да седне сред колегите от своята партия, а не до останалите министри от кабинета.