Reuters

Сърбия предприе дипломатическа офанзива, за да оспори независимостта на Косово. Белград поиска Общото събрание на ООН да реши какво да е бъдещето на бившата сръбска южна провинция.

Ходът последва след решението на Международния съд в Хага през миналата седмица, че отделянето на Косово от Сърбия през 2008 година не е в нарушение на международното право. В проекторезолюцията на сръбското правителство се признава решението на съда, но се посочва, че „едностранното отделяне не може да е приемлив начин за разрешаване на териториални въпроси”.

„Правителството призовава замесените страни да достигнат до приемливо за всички тях решение… чрез мирен диалог и в интерес на мира, сигурността и сътрудничеството в региона”, пише в проекторезолюцията.

През миналата седмица сръбското правителство обяви, че ще изпрати свои дипломатически представители в 55 страни, за да спре други държави да признаят независимостта на Косово. Посланиците в още 40 столици ще направят същото.

В проекторезолюцията сръбското правителство иска Общото събрание на ООН да включи в дневния ред на своята 66-та сесия въпроса за „бъдещи действия след решението на Международния съд в Хага, което няма задължаващ характер”.

В сряда сръбският външен министър Вук Йеремич замина за САЩ, за да се срещне с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.

В същото време властите в Косово съобщиха, че ще подновят кампанията си и ще лобират за признаване от още държави, за да може да бъде осигурено членство в ООН. До момента 69 страни са признали независимостта на Косово.

Косовският заместник-министър на външните работи Вльора Читаку заяви, че Сърбия трябва да се откаже от „манталитета си от миналото и да признае новата ситуация”.

„Ние повтаряме своето предложение към Сърбия за сътрудничество и диалог по въпроси от взаимен интерес, но Белград трябва да знае, че независимостта и териториалната цялост на Косово са недосегаеми”, каза тя.

Сърбия рискува и възможността да постигне прогрес с целта си да се присъедини към ЕС, ако запази своята позиция по Косово, като блокира членството на Прищина в регионални организации и спира стоки и хора с косовски документи да влизат на сръбска територия.

Сърбия изгуби контрола си над Косово през 1999 година, когато НАТО проведе бомбардировки, за да сложи край на кървавата война.

След девет години като международен протекторат мнозинството от косовските албанци обяви независимостта си от Сърбия с подкрепата на САЩ и ЕС, но Белград никога няма да приеме това.