The Guardian

Представители от Европейската комисия, Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) днес започват двудневна мисия в Гърция, за да оценят постигнатия прогрес в прилагането на икономическите реформи три месеца, след като страната получи международна помощ.

Гръцкият министър на финансите Георгиос Папаконстантину заяви, че ситуацията вече е започнала да се променя след получаването на спешната помощ в размер на 110 милиарда евро и след влизането в сила на безпрецедентните мерки за съкращаване на разходите.

„Ние изпълнихме условията, които трябваше да бъдат приложени до края на месец юни и предприехме предсрочно допълнителни мерки. Нашата програма вече започва да дава резултати”, посочва министърът.

Имайки предвид постигнатия прогрес, за Атина няма да е трудно да получи втория транш от 9 милиарда евро, за да покрие вноските по заемите си през септември.

Очаква се мисията от експерти от ЕС, ЕЦБ и МВФ да призове управляващите социалисти да променят законодателството, за да се повиши в момента ниската конкурентоспособност на икономиката като се създадат нови работни места и се приватизират губещите предприятия.

Гръцките медии съобщават, че се засилва натискът да бъде затворена по-голямата част от гръцката железопътна мрежа, която генерира загуби от 2,5 милиона евро дневно.

Драконовските мерки за съкращаване на бюджетния дефицит целят да бъдат спестени 30 милиарда евро до 2014 година. Сред предприетите мерки са намаляване на публичните разходи, увеличаване на ДДС, намаляване на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите. Присъдата засега изглежда добра. Този месец гръцкият оптимизъм бе подкрепен от доклад на МВФ, в който се отбелязва, че има „значителен прогрес” в усилията на страната да постигне устойчиво развитие на публичните си финанси. В подобен доклад ЕК отбелязва, че амбициозната цел на Атина да намали бюджетния си дефицит от 13,6% през 2009 година до 8,1% до края на тази година „като цяло се изпълнява по план”.

Опасенията относно проблемите на Гърция с дълга може все още да се отразят на цялата еврозона, ако не бъдат предприети структурни реформи. Невъзможността на гръцкото правителство да овладее големите разходи в системата на здравеопазването и други публични сектори също предизвиква тревога .

Правителството също призова за консолидация на банковата система, за да се стимулира пазарната ликвидност- държавната гръцка банка АТЕ е сред седемте европейски банки, които се провалиха на „стрес тестовете”.

Но подобни реформи няма да са лесни. Въпреки че много гърци признават, че външната намеса е била единственият начин да се накара дискредитираната политическа система да изостави личните си интереси и да се заеме с възстановяване на икономиката, която достигна ръба на пропастта, критиките и към ЕС, и към МВФ са огромни.

Войнствените профсъюзи и леви партии заплашиха да засилят своите протести след края на лятната почивка. Стачката на превозвачите допълнително ще засили натиска върху правителството и ще забави хода на реформите.

Нараства и разделението сред управляващата партия ПАСОК. Някои от най-влиятелните членове на партията се опасяват, че мерките ще доведат до неизбежна „социална експлозия” в следващите месеци.