RBC Daily

Ескалирането на дълговата криза накара европейските власти да действат по-решително. В сряда Европейският парламент одобри пакет от директиви, които ще позволят на ЕК да предприема мерки срещу страните с прекомерен бюджетен дефицит и държавен дълг. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу предложи да бъде въведен данък върху финансовите транзакции в региона, който ще носи около 55 милиарда евро годишно в бюджета на ЕС.

„Вече имаме нови икономически правила. Това е мощно оръжие срещу всякакви бъдещи кризи”, заяви председателят на Европейския парламент Йежи Бузек.

Приетият в сряда пакет ще позволи автоматично да се налагат санкции срещу недобросъвестните страни-членки. Например, за недостоверни статистически данни за дефицита и държавния дълг ще се налага глоба от 0,2% от БВП, а ако държавата наруши установената от ЕС норма за бюджетен дефицит от 3% от БВП, то ще трябва да плати 0,1% от БВП, освен ако мнозинството от страните-членки не я защитят.

Но само с глоби и санкции Европа не може да бъде спасена. „ЕС преживява най-тежката криза на доверие за последните 10 години. Настъпи критичен момент и ако не обединим усилията си, то разпадът е неизбежен”, призна Барозу. Той призова ЕП да се реши на редица доста спорни мерки, в това число издаването на общоевропейски облигации, за да се гарантира целостта на еврозоната.

Освен това, в опит да се ограничат спекулативните финансови операции и да се запълни европейския бюджет, чиновниците подкрепиха идеята за данък върху финансовите транзакции. „За последните три години финансовият сектор получи помощ, както и гаранции от държавите от ЕС, на стойност 4,6 трилиона евро. Настана време тези дългове да бъдат върнати на обществото”, каза Барозу. Ако законопроектът бъде одобрен, той ще влезе в сила не по-рано от 2014 година и ще носи на ЕС около 30-55 милиарда евро годишно.

Мненията около „справедливия данък” се разделиха. Еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние смята, че данъкът, за който лобираха властите във Франция и Германия, ще донесе солидни средства. По-предпазлив е президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който отбеляза, че има смисъл само, ако данъкът е признат в цял свят, а не само в страните от ЕС или от еврозоната.

Експерти се опасяват, че ако данъкът не бъде въведен поне в страните от Г20, то инициативата не само, че няма да стабилизира ситуацията на пазарите, а дори напротив, може да има негативно въздействие върху икономиката на Европа. По данни на вътрешно проучване на института CFA, обединяващ над 100 000 специалисти по инвестиции по цял свят, само 5% от респондентите вярват в ефективността на данъка на територията на ЕС. 44% настояват данъкът да бъде признат поне на ниво Г20, а 45% са уверени, че няма да има никаква полза от него. Самата ЕК по-рано не изключи, че в дългосрочна перспектива данъкът ще намали ръста на икономиката на Европа с 0,53-1,76% от БВП.

Инициативата на ЕК ще срещне и жестока съпротива от страна на Великобритания, която е най-големият финансов център в ЕС. Може да има съпротива и от страна на САЩ.

„Великобритания разбира, че може много да загуби, ако се съгласи на данъка върху транзакциите, който може да провокира изтичане на средства от водещите финансови центрове, в това число от Лондон. Освен това във Великобритания вече се облагат с данъци различни типове операции”, коментира експертът по фондовите пазари в CFA Родри Прийс.