Tony Barber, The Financial Times

Амбициите на Европейския съюз да засили глобалното си влияние с помощта на нови постове – председател на Съвета и върховен представител за външната политика – са възпрепятствани от система за номинации, базирана на преговори и взаимни отстъпки за сметка на силните кандидати, смятат дипломати и коментатори.

Мнозинството от 27-те лидери на ЕС изобщо не одобряват идеята, че първият постоянен председател на Европейския съвет може да засенчи тях или статута на националните правителства в процеса.

В резултат фаворит за председателския пост е белгийският Херман ван Ромпуй, който е популярен сред колегите си от ЕС, но също така е на поста по-малко от една година и е почти непознат извън страната си.

Няма ясен фаворит за външнополитическия пост, но едно име често се споменава – това на Масимо Д’Алема, бивш италиански комунист. Той е бил премиер и външен министър на Италия, но не говори добре английски, което се смята за особено важно в международната дипломация на високо равнище.

Т.е. става въпрос за кандидати, които не говорят английски или са неизвестни, обобщава Денис Макшейн, бивш министър по европейските въпроси на Великобритания. „Европа ще предизвика глобален пристъп на смях, ако този процес произведе лидери без никакво влияние”, смята той.

Да се каже по-меко, не това бе визията на Франция и Великобритания, двете страни, които най-много искаха създаването на постоянно председателство, когато ЕС първоначално се споразумя през 2001 г. да модернизира своите институции.

Те предвиждаха, че, когато ЕС има 27 страни-членки вместо 12 или 15, както бе през 90-те години, системата на ротационното председателство на блока на всеки шест месеца ще означава, че Кипър, Латвия, Малта и други малки държави ще отговарят за европейските въпроси по-често от Франция, Германия и Великобритания.

Французите и британците посочиха, че постоянно председателство ще прекрати тази неефективна система и трябва да бъде поето от политик, който може да говори на равна нога с лидерите на Китай, Русия, САЩ и другите големи сили. Те дори имаха предпочитан кандидат – Тони Блеър, бивш британски премиер.

Шансовете на Блеър може би не са изчезнали съвсем, но те намаляха, след като европейските дясноцентристки и лявоцентристки политически групи се споразумяха миналия месец, че едните ще вземат председателството, а другите – поста на върховен представител за външната политика.

Междувременно, френският президент Никола Саркози разгневи британския премиер Гордън Браун като се отказа да подкрепи Блеър за сметка на Ван Ромпуй, след споразумение с германския канцлер Ангела Меркел.

Бившият латвийски президент Вайра Вике-Фрайберг, която се обяви за кандидат за председателския пост, изрази възмущение миналата седмица от цялото пазарене и потайност. ЕС, каза тя, „трябва да спре да действа като бившия Съветски съюз… на тъмно и при закрити врата”.

Перспективата за по-неизвестен председател на Съвета от малка страна смути някои страни, които са обезпокоени от ефективността на новата система на властта в ЕС относно спешните външнополитически случаи, като например миналогодишната руско-грузинска война.

„Грузия е пример, който всички посочват”, заявява европейски дипломат. „Единият отговор е, че големите сили в Европа ще продължат да играят основна роля в международните въпроси, особено когато става дума за война в близост до границите на Европа. Правомощията на Франция и Великобритания в Съвета за сигурност на ООН не са засегнати от новите структури на ЕС”.

Някои дипломати заявяват, че шведският премиер Фредрик Рейнфелд, който води втори кръг на консултации с останалите лидери на ЕС, трябва да упражни по-сериозен контрол върху процеса. „Начинът, по който той действа, доведе до твърде дълъг списък от кандидати”, коментира дипломат.

EU is warned over haggling for presidency