The Financial Times

Не за първи път чуваме думите „всестранно решение”, идващи от европейска среща. Лидерите сега трябва да покажат, че могат да закрепят тържествената фасада със скелето, което трябва да удържи тяхната стратегия за управление на кризата.

Правителствените ръководители до голяма степен постигнаха три неща от своя дневен ред – подновиха подхода си към гръцкия проблем, наредиха на спасителния фонд на еврозоната да предотврати възможността пазарната паника да погълне други държави, преди всичко Италия, и подкрепиха банковата система на Европа. Важното е обаче, как всичко това ще бъде реализирано.

До момента най-решителното действие беше за Гърция. Размяна на дълга, която предвижда по-голямо опрощаване на дълга от предложеното по-рано в замяна на облигации, подкрепени с европейски пари, дава на Атина и на еврозоната шанс да убедят пазарите, че най-лошото скоро ще остане в миналото. Постоянен контрол на място, който ще замени периодичните инспекции, подобрява шансовете за това програмата за реформи на Атина да бъде реализирана.

По другите две цели, еврозоната все още трябва да докаже своя кураж. Добре е да се види подкрепа за увеличаване на ресурсите на Европейския фонд за финансова стабилност – преди всичко в Берлин. Но сложните структури, приети, за да се реализира това, и очевидната апатия да се добавят още пари, ще продължат да се отразяват на доверието на инвеститорите.

Това не важи за банковия сектор, където акциите се покачиха, след като стана ясно, че още пари на данъкоплатците ще бъдат налети в банките, които не успеят да съберат частен капитал. Правителствата поставиха на масата и гаранции за връщането на заетите пари. Инвеститорите разбираемо ликуват – както без съмнение това са направили и кредиторите на ирландските банки, когато Дъблин прие подобна политика преди три години. Междувременно протестиращи по целия свят ще получат мрачна представа за лишените от доверие политици, които отново решават да спасяват банките.

Имайки предвид цялостната реторика, това не беше убедителна среща – управлението на кризата отново не получи политическото ръководство, от което се нуждае. Най-вероятно товарът на смелите действия отново ще падне върху плещите на технократите – бъдещият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги или Клаус Рединг, ръководителят на Европейския фонд за финансова стабилност.

Дори ако политиците отклонят вниманието си от шанса да направят нещо, техните погледи ще бъдат насочени към един амбициозен хоризонт. Техните планове за по-силното обвързване на икономиките и управленските системи в еврозоната може дълбоко да променят европейския политически пейзаж. Но първо финансовата криза трябва да бъде преодоляна. Ако това не се случи, то не политиците ще решават бъдещето на Европа.

Europe continues down a rocky path
http://www.ft.com/cms/s/0/cdf57884-00a2-11e1-930b-00144feabdc0.html