РИА Новости

Скандалът около медийната империя на Рупърт Мърдок стремително се превръща в политически. Той ще има тежки последици за британското правителство и за премиера Дейвид Камерън. Това беше неизбежно – когато са замесени политиката, полицията и пресата, при определени условия се получават разяждащи смеси. Случаят във Великобритания е точно такъв.

Скандал с доставка до Камерън

След оставката на комисаря на Скотланд Ярд сър Пол Стивънсън може да се каже, че въпросът достигна до вратите на Даунинг стрийт 10. Комисарите от Скотланд Ярд просто така, без политически последствия, не подават оставка. Някои британски вестници твърдят, че Стивънсън банално е получил като подкуп почивка в луксозен спа курорт. И всичко това е свързано с империята на Мърдок.

След Пол Стивънсън оставка подаде и един от неговите заместници – Джон Йейтс.

Заради събитията премиерът Дейвид Камерън вече съкрати обиколката си в Африка, за да присъства на парламентарното заседание, посветено на случая с „Нюз ъф дъ Уърлд”. Нещо повече, Камерън заяви, че може да се наложи да прекрати летните ваканции на депутатите и да започне широко парламентарно разследване. Това предвещава много неприятности както за сегашния, така и за бившия премиер, за министрите, депутатите и полицията, и естествено за вестниците и медийните компании. Върху британската преса вече е хвърлена сериозна сянка. Там работят предани на професията журналисти, отговорни, сериозни, дълбоки и обективни, които държат летвата много високо. Оказва се, че има и съвсем други хора, но това е особена тема за разговор.

Към самия премиер в момента също има много въпроси, въпреки че той не е извикан на никакви изслушвания. Засега. Очаква се на тях да има много изненади.

Как така в администрацията на Камерън на поста директор по комуникациите е работил Анди Коулсън? Той си тръгна от Даунинг стрийт едва през януари 2011 година, а преди това беше главен редактор на „Нюз ъф дъ Уърлд”. Самият Камерън много често се е срещал с бившата вече ръководителка на „Нюз интернешънъл” Ребека Брукс – близо 40 пъти. Последната среща между тях е била на Коледа. Съветник на директора на Скотланд Ярд е бил Нийл Уолис – бивш заместник-главен редактор на „Нюз ъф дъ Уърлд”. Със самия Мърдок всички британски премиери също бяха големи приятели – кой премиер би отказал дружба с ръководителя на един от най-големите медийни конгломерати в света – на второ място по приходи след „Уолт Дисни”, най-голямата медийно-развлекателна империя в света.

Твърде много съвпадения. Обикновено така се случва класическият процес на срастването на властта, бизнеса и носителите на информация. И паралелно – създаването на олигополи на информационния пазар, когато започват да доминират само няколко големи фирми. И Европа, и Америка вече доста отдавна вървят по този път. При това има сливане на развлекателната част с информационния сектор. А това води до неговите качествени промени – примитивизация на предаването на новини, акцентирането върху скандали – от политиката до шоубизнеса.

Трябва да бъде казано, че в този смисъл Мърдок не е най-големият нарушител на приличието. Просто при него мащабите са колосални.

Концентрирани излишества

Но по процентна концентрация на инструменти за обработка на общественото мнение в ръцете на един човек Рупърт Мърдок се превъзхожда от един човек – Силвио Берлускони. Не напразно Берлускони е рекордьор по продължително пребиваване на премиерския пост в цялата следвоенна история на Италия.

Чрез холдинга „Фининвест” Силвио Берлускони – неустоимият и войнствен любител на жените, властта и острото слово – владее компанията „Медиасет”. Тя притежава 3 от 7-те национални телевизионни канала в Италия. В ръцете на Берлускони е една от най-големите издателски къщи „Арнолдо Мондадори Едиторе”, най-голямата рекламна агенция „Публиталия”. Чрез брат си той контролира популярния ежедневник „Ил Джорнале”, бившата му съпруга притежава друг вестник. Към тях се добавят още много тематични, регионални и специализирани издания. Освен това, като премиер Силвио Берлускони определя информационната политика на още три държавни телевизионни канала в Италия, влизащи в системата на РАИ.

Ако се отчете и това, то Берлускони еднолично контролира 90% от целия информационен пазар на Италия. Мнозина критици на премиера посочват, че ако италианците се интересуват и четат повече и различни източници, то премиерът едва ли би успявал да побеждава на изборите.

Още един пример е Чехия – там обаче няма едноличен контрол, а чуждестранно доминиране. 80% от вестниците и списанията в страната се контролират от два медийни концерна – германският „Райниш-Бегрише Друкерай унд Ферлагсгезелшафт” и швейцарският „Рингиер”. Така се оказа, че в страната има един чисто чешки вестник без чуждестранен капитал – „Право”. Според чехите това не е повод за безпокойство, а отразява принципа на пълна свобода на пазара.

Ситуацията, при която разумната достатъчност на размерите на медийните империи се определя изключително от техните собственици, предизвиква предимно тъжни мисли. Никак не са радостни резултатите от този процес.

За съжаление, журналистиката вече губи признаците на интелектуалния труд и се превръща изключително в стока. Особено в информационната област. Стока с потребителска и с товарна стойност.