Agence France-Presse

Хърватия отбелязва 20 години от своята независимост с подарък от ЕС. В навечерието на историческата годишнина европейският блок предложи на балканската страна статута на 28-я си член.

Решението, което увеличава надеждите за другите балкански страни, които са пред вратата на ЕС, бе взето по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от европейския блок. Хърватия бе похвалена за „интензивните си усилия, които позволиха преговорите за членство да достигнат до финалния етап”.

След шест години на тежки преговори лидерите на ЕС призоваха за „всички нужни решения за приключване на преговорите за членство с Хърватия до края на юни 2011 година” – това практически е позволение за Загреб да стане част от най-големия пазар в света.

„Това е ключов момент за Хърватия и за Балканите като цяло”, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Ако процесът продължи без сътресения, Хърватия ще се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 година, както предложиха от Европейската комисия.

„Това е исторически момент”, заяви премиерът Ядранка Косор, която призна, че енергичните усилия да се спечели членството са положени в сложен момент на отслабен ентусиазъм заради икономическата криза и намаляващо желание за разширяване.

„Имаме чувството, че се прибираме у дома”, каза Косор и добави, че „това е огромен подарък за гражданите на Хърватия” в момент, когато те отбелязват датата на своята независимост.

„Смятаме, че можем да бъдем модел за другите страни, които искат членство”, посочи хърватският премиер.

Подкрепата идва в момент, когато Хърватия празнува 20 години независимост от Югославия и 16 години след края на последвалата кървавата междуетническа война.

По настояване на някои страни от ЕС, които смятат, че България и Румъния са получили членство преди да са напълно готови, в сила ще бъде мониторингова система, която ще гарантира, че Хърватия продължава с реформите в съдебната система в периода между края на преговорите и своето членство.

„Не смятаме, че ще има проблеми преди ратификацията. Процесът е необратим”, добави Косор.

По-рано този месец ЕК отвори вратата за Хърватия, когато препоръча затварянето на последните четири от 35-те преговорни глави.

Хърватия ще бъде едва втората бивша югославска република, която ще се присъедини към ЕС след Словения през 2004 година, но първата, която с пълна сила е пострадала от бруталните войни, които опустошиха Балканите през 90-те години на миналия век.

След като Сърбия се приближи по-близо до мечтата си за членство в ЕС след ареста на Ратко Младич и започването на диалог с Косово, прогресът на Хърватия ще увеличи надеждите за присъединяване към европейския блок на Балканите.

„Това развитие дава нов импулс на европейската перспектива за Западните Балкани, ако страните от региона продължат с реформите”, отбелязаха 27-те лидери на ЕС.

Но Сърбия ще трябва да оправи отношенията си с Косово.

Македония трябва да разреши конфликта си с Гърция за името. Черна гора трябва да продължи с реформите на съдебната система, а Албания и Босна и Херцеговина все още се опитват да преодолеят вътрешното политическо разделение.

Правителството в Загреб твърди, че ще има огромни финансови ползи от членството и изчисли, че Хърватия ще може да получи около 3,5 милиарда евро от европейските структурни фондове.

Икономически експерти посочват, че членството ще стимулира оптимизма на инвеститорите, което ще доведе до икономически ръст в страната, чиято икономика все още е в рецесия.

В същото време много хървати не споделят същия оптимизъм.

Социологически изследвания сочат, че 44,6% от хърватите подкрепят членството в ЕС, а опонентите – 41,8%, стават все повече.