Нина Диземан / Емануил А. Видински, Deutsche Welle

Колко демократична е Европа? Мнозина намират, че ЕС не разполага с достатъчно демократични правила. И защо за много европейци ЕП е нещо твърде далечно? 

Гражданите нямат достатъчно влияние върху ЕП, а и той не е достатъчъно близо до тях. Европейските депутати би трябвало да се отворят повече към хората, а не да мислят само за заплатите си, казва един минувач. Друг споделя, че европарламентът е толкова далечно понятие, че дори не е убеден къде се намира - в Брюксел или в Страсбург.

Повечето минувачи не крият, че за тях ЕП е нещо твърде мъгляво и отдалечено. С това те потвърждават резултатите от много обществени допитвания. Защо обаче това е така?

Михаил Зыгарь, Владимир Соловьев, Коммерсантъ

В далекоизточния руски град Хабаровск днес започва поредната среща на върха Русия - ЕС, в която ще участват президентът Дмитрий Медведев, шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана и президентът на Чехия Вацлав Клаус. Най-важното събитие на срещата може да стане отказът на ЕС да приеме предложението на Русия за създаване на нова правна основа за енергийната сигурност, издигнато от президента Медведев. Вместо това, както научи "Комерсант", Барозу ще предложи да бъде разработен такъв "механизъм за ранно предупреждаване", при който европейците няма да страдат, каквито и разногласия да възникват между износителите и транзитьорите на газ.

По време на подготовката на настоящия форум европейските чиновници се шегуваха, че географията на последните срещи между лидерите на Русия и ЕС отразява охлаждането на отношенията между Москва и Брюксел. През първите години от организирането на такива форуми пролетните срещи на руска територия винаги бяха в Москва.

The Economist

Икономическата криза тепърва се разгръща в бившия комунистически свят. Наред с искрените страхове за работните места и спестяванията има и някои други тревоги - не толкова съществени, но по-горчиви.

Най-голямата от тях е негодуванието срещу пренебрежението и невежеството на външния свят. Как е възможно западните коментатори да слагат в един кюп Словения заедно с Таджикистан като "бивши комунистически страни"? Защо хората бъркат стабилните държавни финанси на Полша с катастрофалните на Украйна? Защо пестеливите чехи с тяхната солидна банкова система биват смесвани с разточителните унгарци? Защо никой не признава морални или политически заслуги на тези страни за това, което са постигнали?

Ако която и да е западноевропейска страна беше изправена пред мъчителната адаптация, каквато преживява сега да речем Латвия, и тя щеше да очаква политически смут.

The Economist

Главоломно падащи курсове на националните валути, зеещи дефицити по текущата сметка, боязливи взимания на заеми в чуждестранна валута и тежки рецесии: това звучи като елементи от една отдалечена кредитна криза в Третия свят от 80-те и 90-те години на миналия век. Кашата в Европа обаче бе забъркана по-близо до дома - в източноевропейски държави, много от които сега са членове на Европейския съюз. Една последица е, че старите страни членки на ЕС ще се видят принудени да платят сметката за разчистването на цялата тази бъркотия.

Мнозина западноевропейци, сблъскващи се със сурова рецесия в къщи, ще сметнат това за скандална несправедливост. Източноевропейците са на гуляй, подхранван от чуждестранните инвестиции, желанието за западноевропейски стандарт на живот и надеждата, че повечето от тези държави ще станат скоро в състояние да въведат единната европейска валута - еврото. Критиците твърдят, с известна доза основание, че някои източноевропейски страни членки не са били добре подготвени, за да се присъединят към ЕС; че са скалъпили или заобиколили реформите; и че са прахосали взетите от тях милиарди евро заеми за строителни и потребителски бум.