Agence France-Presse

Испания и Португалия са близки икономически партньори и инвеститорите имат съмнения за платежоспособността на двете страни, докато те се опитват да стабилизират своите публични финанси.

Анализатори посочват, че Мадрид трябва да избегне ефекта на доминото, ако съседката Португалия бъде принудена да поиска финансова помощ, благодарение на укрепващите икономически реформи, които извършва от миналата година.

Португалският премиер Жозе Сократеш подаде оставка в сряда, след като опозицията отхвърли неговия план за нови съкращения на разходите и увеличение на данъците. В четвъртък „Стандард енд Пуърс” понижи кредитния рейтинг на Португалия с два пункта от „ВВВ” до „А-”, с което засили опасенията, че страната ще се нуждае от външна помощ. Това възроди и опасенията, че Испания може да е следващата в списъка.

„Преди няколко месеца беше истина, че всички са в един кюп – Гърция, Ирландия, Португалия и Испания”, казва анализаторът за Южна Европа на френската банка „Натиксис” Хесус Кастильо.

„Оттогава Испания проведе сериозни реформи на пенсионната система и на пазара на труда. И нещото, което наистина я различава от Португалия и другите южноевропейски страни, е реформата във финансовата система”, посочва той.

За по-малко от две години страната принуди най-слабите спестовни каси да се обединят, като намали техния брой от 45 на само 14, като в същото време наложи строги нови правила, за да укрепи балансовите отчети.

„Преди и ние бяхме в същата ситуация и се създаваше впечатлението, че след Португалия идва ред на Испания”, казва Мариан Фернандес, стратег от испанската банка „Инверсис”.

„Но сега влиянието на евентуалния спасителен план за Португалия ще има малък ефект, тъй като в продължение на няколко месеца пазарите оцениха факта, че ситуацията в Испания е различна от тази в Португалия”, отбелязва Фернандес.

Попитана за рисковете от кризата от Португалия, финансовият министър Елена Салгадо заяви: „Пазарите показаха, че оценяват усилията, положени от Испания. Трябва да продължим икономическия ръст. Смятам, че правим всичко необходимо за това и ще продължим в същата насока”.

Анализатори отбелязват, че периферното напрежение, засега е фокусирано върху Португалия, Ирландия и Гърция, а Испания все още не е „на радара на инвеститорите”.

Но някои експерти предупреждават, че временният отдих за Испания ще бъде кратък.

От една страна, „испанските банки са много зависими от Португалия”, казва Хавиер Диас-Хименес, професор от Международното висше училище за мениджмънт в Испания. Според него Португалия е един от големите рискови фактори за испанската икономика.

Спасителен план за Португалия „може да засили спекулативния натиск върху испанските държавни облигации и да се наложи министерството на финансите да плаща по-високи лихви, когато събира свежи средства”, смята анализатор от „Рабобанк”.

„Всеки път когато цената на финансирането става по-голяма, вероятността за външна помощ се увеличава”, посочва анализаторът.

Диас-Хименес отбелязва, че освен Португалия Испания си има и вътрешни проблеми. Сред тях са ниво на безработицата над 20%, незначителен икономически ръст, регионалните бюджети и банков сектор, чиято нужда от капитал ще надмине десетки милиарди евро през следващите месеци.

„Това оставя страната в трудно положение, тъй като дългосрочната платежоспособност не е 100% гарантирана”, казва Хесус Кастильо от „Натиксис”.

Мариан Фернандес посочва: „Европейската периферия остава на огневата линия и дори Испания да успее да излезе от групата на държавите, които са най-тежко засегнати или които очакват спасяване, то пазарите ще продължат внимателно да следят страната”.