AFP

Новият върховен представител за външната политика на ЕС Катрин Аштън и бъдещите еврокомисари ще бъдат разпитвани в Европейския парламент от днес, за това дали са подходящи за постовете.

Аштън и 25-те еврокомисари от новата ЕК, ще бъдат изслушани и разпитани от законодателите от 11 до 15 януари в Брюксел и на 18 - 19 януари в Страсбург. Председателят на ЕК Жозе Мануел Баорзу вече бе утвърден за втори петгодишен мандат.

Европейският парламент, който е единственият орган на ЕС, който се избира от гласоподавателите, иска да установи дали кандидатите за членове на влиятелната Еврокомисия са достатъчно компетентни да изпълняват задълженията си, но и дали са независими и с проевропейска позиция.

53-годишната баронеса Аштън ще бъде „лицето и гласът” на ЕС в чужбина, а еврокомисарите са отговорни за изготвяне на законодателството, което оказва влияние на живота на половин милиард европейци, както и за надзора на спазването на действащите правила.

Досега не бяха вадени на показ кирливи ризи, но изслушванията, които продължават около три часа за всеки, могат да създадат някои изненади.

Аштън – върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и също заместник-председател на ЕК – е критикувана за липсата на дипломатически опит. Критиците заявяват също, че бившият еврокомисар за търговията е била избрана само на база на нейната националност – Великобритания не успя да си осигури поста на председател на Европейския съюз или на еврокомисар с финансово портфолио – и на нейния пол.

„Мадам Аштън има три качества: тя е социалист, англичанка е и е жена” – така обобщи избора й френският президент Никола Саркози.

В първото си обръщение към Европейския парламент на 2 декември Катрин Аштън се опита да убеди законодателите, че е осъществявала добре дипломатическите си отговорности, но и призна, че все още й предстои много да учи.

Постът на Аштън бе създаден от Лисабонския договор, който влезе в сила на 1 декември, но обширният пакет с реформи също така даде и нови правомощия на Европейския парламент и някои от депутатите искат да ги упражнят.

Всъщност в миналото парламентът е налагал волята си. През 2004 г. евродепутатите отхвърлиха кандидатурата на италианеца Роко Бутильоне, който трябваше да поеме ресор правосъдие, но бе сметнат за неподходящ заради вижданията си за хомосексуализма.

Други страни са били принуждавани да променят своите кандидати. Тези отстъпки са трудни са преглъщане, тъй като постовете с петгодишни мандати се разпределят сред 27-те страни от ЕС след няколко кръга на тежки пазарлъци и политически машинации.

Технически парламентът не може да блокира назначението на някой отделен кандидат за еврокомисар, но има силата да отхвърли целия екип по време на вота на 26 януари.

Французинът Мишел Барние, който бе номиниран за ресор вътрешен пазар и услуги също е подложен на критики в парламента. Неговото номиниране в частност раздразни Великобритания, която искаше високопоставен представител на Лондон да следи работата на комисаря. /Фокус