The Financial Times

Не само изпълнението на плана на Гърция за намаляване на дефицита се изплъзва. Това се случва и с решимостта на официалните кредитори – еврозоната и МВФ, да накарат Атина да изпълни ангажиментите, които е поела.

Решението за „сливане” на публичните сметки за 2011 година с тези за 2012 година с цел да се направи оценка на изпълнението на Атина на условията в международния спасителен план е глупост. Единствената му приемлива функция е да отложи момента, в който спасителите трябва да решат за последиците от това Гърция да не постигне поставените цели. Междувременно еврозоната отчаяно настоява да бъде съдена по това, което казва, а не по делата си.

Това не е начинът на поведение по време на криза на доверие от страна на избирателите и инвеститорите, която заплашва да разбие европейската интеграция. Поне Атина от дълго време признава, че най-големият й дефицит е липсата на авторитет. Еврозоната трябва да направи същото и да започне да поправя своите разклатени позиции. Като начало може да се каже това, което е ясно за всички – Атина не е изпълнила работата, която трябваше да свърши през 2011 година.

Еврозоната може да се съпротивлява да каже нещата такива, каквито са, опасявайки се, че може да доведе до спиране на спасяването. Но това не е така, поради две причини. Първата е, че спирането не означава, че Гърция няма да получава повече заеми от еврозоната. Атина приема нови мерки, за да компенсира и до известна степен прекомерният дефицит се дължи на по-лошо от очакваното състояние на гръцката икономика, а не само на неоспоримите проблеми със събирането на данъците и структурните реформи.

Втората причина е, че не се бърза да се вземе решение. Няма плащания по гръцките задължения до декември. Без нови заеми Атина ще трябва да спре изплащането на заплатите или пенсиите – трагедия, но тя няма да се отрази на други страни. Това е възможност да се разделят гръцките вътрешни проблеми от риска от заразяване на други държави. За няколко месеца еврозоната може да използва това различие, за да запази натиска върху Атина да постави в ред нещата си.

Има по-голям урок. Колкото повече политическите отговори на заразяването и на гръцките вътрешни проблеми се различават, толкова по-лесно е да се избегне „моралния риск” Гърция да изгуби своя апетит за реформа, знаейки че ще бъде спасена.

На теория еврозоната може да застане зад огромния гръцки дълг, но да откаже да финансира продължаващите дефицити, ако Атина забави реформите на своята дисфункционална държава и икономика.

Подобна тактика е рискована и може да засегне или да помогне на политиката за контролиране на дълга, но не съществуват сигурни опции.

A slippery rescue