AFP

Очаква се европейските лидери да ускорят неформалните дискусии за двата нови поста в ЕС на двудневната си среща в Брюксел, въпреки че не се очаква да бъде взето решение. АФП представя списък с възможните кандидати.

1. Председател на Европейския съвет

ТОНИ БЛЕЪР: 56-годишният бивш британски премиер е от тежка категория, но необявен първоначален фаворит. Той има възможността да разговоря на равна нога с лидерите на Китай, Русия и САЩ. Но неговата роля в иракския конфликт и опозицията, базирана на серия отстъпвания на Великобритания от общите европейски политики, като еврото, предполага, че консенсусът около кандидатурата му може да се окаже невъзможен за постигане.

ЖАН-КЛОД ЮНКЕР: Европейски лидер с най-дълъг стаж, премиерът на Люксембург заяви, че би заел поста, ако бъде помолен за това. Но той лесно може да се превърне в непреодолимо препятствие за неудържимата сила на Тони Блеър. Но за Юнкер бяха изразени съмнения за бавната му реакция на глобалната финансова криза.

ЯН ПЕТЕР БАЛКЕНЕНДЕ: Холандският министър-председател заяви в сряда, че не е кандидат. Но се смята, че той може да се превърне в „неохотно” компромисно име.

ПААВО ЛИПОНЕН: Бившият финландски премиер е също сравнително неизвестна фигура на глобалната сцена. Но статия във „Файненшъл таймс” днес излага вижданията му за бъдещето на институциите в Европейския съюз и текстът се интерпретира като заявка за интерес.

ВАЙРА ВИКЕ-ФРАЙБЕРГА: Латвийската „желязна лейди” е бивш президент. Тя има колоритна биография и подкрепата на балтийския съсед Литва. Тя е на 71-години и дипломатите оценяват шансовете й като много малки, въпреки че символичната стойност на избирането на жена ще изкуши някого.

МЕРИ РОБИНСЪН: Бившият държавен глава на Ирландия категорично се изключи от надпреварата, като заяви, че иска да се съсредоточи над борбата с глобалното затопляне.

2. Върховен представител за външната политика и сигурността

Работата на първи дипломат на ЕС може да бъде определена в тандем с другия нов пост.

Британският външен министър Дейвид Милибанд заяви, че не е кандидат, въпреки че коментарите му в подкрепа на Блеър изложиха силна визия за бъдещето на Европа.

Други споменавани в тази връзка лица са шведският външен министър Карл Билд, австрийският му колега Урсула Пласник и финландският еврокомисар, с ресор Разширяване, Оли Рен.

Във всеки случай, историята на ЕС в избирането на кандидати за високите постове често показва, че често победителят е изненадващ. Такъв бе случаят с председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу през 2004 г.

Двата ключови поста се създават от Лисабонския договор, който все още не е влязъл в сила, тъй като Чехия все още не го е ратифицирала.