AFP

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за това как да помогнат на развиващите се страни да се справят с климатичните промени, но в същото време нe посочиха колко конкретно ще бъде финансовият принос на Европа.

„Постигнахме споразумение”, заяви шведският премиер Фредрик Рейнфелд в края на двудневната среща на ЕС в Брюксел.

„Сега ЕС има силна позиция и започва обратното броене до срещата в Копенхаген”, добави той, имайки предвид международните преговори за климата в Дания през декември.

Лидерите на ЕС се споразумяха, че развиващите се страни ще се нуждаят от 100 милиарда евро годишно до 2020 година за борба с климатичните промени и последиците от тях.

В същото време европейските лидери така и не казаха каква сума ще идва от Европа, тъй като се запазват различията в позициите между бедните източноевропейски нации и по-богатите западни страни.
Литовският президент Далия Грибаускайте заяви, че ще бъде формирана работна група, която да изработи конкретна формула за това как помощта да бъде разделена между страните-членки.

Литва, Полша и седем други източноевропейски страни, са категорично против идеята размерът на финансовата помощ за развиващите се страни да се обвързва с нивата на замърсяване, което означава, че те ще поемат основната тежест. Вместо това те предлагат товарът да бъде разделен според националните доходи, което увеличава финансовата тежест за по-богатите западноевропейски нации.

27-членният блок се гордее от това, че е начело на борбата с климатичните промени и вече се съгласи да намали емисиите на вредни газове с 20% до 2020 година, но мнозина се опасяват, че лидерската му роля може да бъде изложена на риск, ако на преговорите в Копенхаген няма силен, единен подход. Тогава гласът на Европа ще бъде по-слаб при опитите да се убедят страни като Китай, САЩ и Индия също да съкратят вредните емисии.

От ЕС вече обявиха, че са готови да увеличат до 30% намаляването на вредните емисии, ако останалите развити страни се съгласят също да направят това по време на срещата в Копенхаген.

„Сега можем да погледнем останалия свят в очите и да кажем, че европейците са свършили своята работа”, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по време на заключителната пресконференция в Брюксел.

„Беше важно ЕС да запази лидерската си роля и това стана”, добави Барозу.

В същото време той предупреди, че ЕС не предлага „празен чек” и е готов да работи с партньори, които са готови са сътрудничат.

Седем страни от Централна и Източна Европа, начело с Полша, поискаха да има по-конкретни предложения за това как Европа ще подели помощта за развиващите се страни. Те са обезпокоени, че националният принос ще бъде определен от нивата на замърсяване, а не от националния брутен доход на страните, като по този начин ще бъдат несправедливо засегнати.

„Има определени страни-членки, които са против това да се дава конкретно предложение от страна на ЕС. Ние настояваме за справедливо разпределение на тежестта. Не смятаме, че може да се допусне България и Румъния да плащат повече от Дания или Холандия, тъй като това би било напълно абсурдно”, заяви полският министър по европейските въпроси Миколай Довгeлевич. /Фокус