The Economist

След триседмична почивка на семейната вила на френското средиземноморско крайбрежие, президентът Никола Саркози се завърна на работа за може би най-тежката есен в президентския му мандат, коментира списание „Икономист”. Все по-непопулярен – 62 % от французите не искат той да се кандидатира за нов мандат през 2012 г., президентът е изправен пред четири проблема, с които да се справи през следващите седмици – пенсионната реформа, бюджета, законът за националността и експулсирането на роми, както и продължаващия политически скандал около Лилиан Бетанкур, наследницата на козметичната империя „Л’Ореал”. Начинът по който Саркози ще се справи с тези въпроси ще зададе тона на управлението му до края на настоящия мандат.

Първите две теми ще тестват решителността на президента да въвежда реформи. На 7 септември парламентът ще започне да обсъжда предложението му възрастта за пенсиониране във Франция да бъде увеличена от 60 до 62 години. Планът може и да не изглежда революционен. Но нарушава скъпата на французите политика на постепенно намаляване на времето, което хората трябва да прекарват на работа. Профсъюзите са бесни и планират поредица от стачки, започващи от същата дата. Опозиционната социалистическа партия също е против мярката. Но, поставен под строго наблюдение от страна на рейтинговите агенции, които искат доказателства, че Франция контролира строго обществените си финанси, Саркози не може да си позволи да отстъпи.

По същите причини президентът има нужда бюджетът му за 2011 г., който трябва да бъде приет през септември, да изглежда реалистичен. Саркози обеща да намали бюджетния дефицит на Франция от 8 % от БВП през настоящата година до 6 % от БВП през следващата. Но много хора се съмняват в способността на правителството да реализира намеренията си. Миналата седмица правителствената прогноза за икономическия ръст през 2011 г. беше намалена от 2,5 до 2 %, като според много анализатори дори това е оптимистично предвиждане. Сравнени с драстичните ограничителни мерки в британския бюджет, френските планове изглеждат умерени. Но обещанията на правителството да ограничи разходите и да сложи край на данъчните облекчения на стойност 10 млрд. евро ще предизвикат остра реакция при съкращаването на бюджетите за силите за сигурност, образование и здравеопазване.

Саркози трябва да остане твърд и по двата фронта, ако иска да запази авторитета си. Но той проявява и тенденция да изпада в популизъм, и то не само по икономически въпроси. Обърнете внимание на начина, по който флиртуваше с крайнодесните политици по въпросите за националността и имиграцията през лятото. Проблемът излезе наяве през юли, след безредици в град Гренобъл в Алпите, когато младежи обстрелваха полицаи. Отговорът на Саркози беше да обвини „недостатъчния контрол върху имиграцията” и да обяви, че всеки човек „с чужд произход”, който умишлено застраши живота на полицай, ще загуби френското си гражданство.

Френският държавен глава обяви мащабна операция срещу нелегалните ромски катуни, както и експулсирането на нелегално пребиваващите ромски имигранти. От началото на акцията, по данни на министъра на вътрешните работи, властите са разтурили 88 от няколкостотин нелегални ромски катуна и са депортирали 850 роми, предимно към Румъния и България. Правителството обяви, че повечето от тях са напуснали „доброволно”, приемайки еднократно обезщетение от 300 евро. Въпреки това тези, които откажат да си тръгнат, също биват отпращани.

От септември властите ще започнат да взимат отпечатъци от експулсираните, за да гарантират, че те няма да получат втора компенсация след повторно влизане в страната.

Правителството настоява, че действа в рамките на закона. Въпреки че Румъния и България са страни-членки на ЕС, временни споразумения позволяват на Франция (както и на още 10 страни) да ограничават времето, което хората от тези две страни могат да прекарат на нейна територия. Според Париж нелегалните лагери са нездравословни и затварянето им ще защити децата в тях от криминалните босове. Подобни репатрирания са често явление – миналата година са били експулсирани 10 177 румънски и 863 български граждани.

Мерките предизвикаха остри реакции, като не всички бяха разумни – представители на левия политически спектър направиха сравнения с режима от Виши. Но тонът на Саркози и разиграването на сцените с експулсиранията бяха чисто политически. Дори десни политици, включително трима бивши премиери, изразиха безпокойство. Един от тях, Доминик дьо Вилпен, който се надява да предизвика Саркози за президентския пост през 2012 г., определи отпращанията като „срамно петно” върху френския флаг. Френските католически групировки изразиха недоволство. Франсоа Фийон, настоящият премиер, който остана подозрително мълчалив, заяви че борбата с имиграцията „не бива да бъде експлоатирана”.

Саркози, който е бивш вътрешен министър, винаги е демонстрирал остра реторика и подход на нулева толерантност в борбата с нелегалната имиграция и престъпността. Президентът с радост свири на струната на ксенофобските настроения, за да привлече десните избиратели, тактика, която ограби партията Национален фронт и му помогна да спечели президентския пост.

В миналото Саркози, който е син на унгарски имигрант, балансираше тази твърда линия с обсъждания за даване на гласност на френските мюсюлмани и привличане на чернокожи французи в управлението. Изглежда тези времена са отминали. Днес, когато Саркози говори за лишаване на родени в чужбина престъпници от френско гражданство, това звучи грубо. Франция със сигурност има проблем с предградията на градовете. „Има много голяма опасност от взрив”, коментира един от съветниците на президента. Въоръжените нападения срещу полицаи стават обичайно явление. Бандите, занимаващи се с наркотици, привличат все по-млади членове. Всичко това изисква сериозни мерки за промяна на полицейските практики, образованието и пазара на труда за младежите. Но дори не намеква за прокарване на директна връзка между престъпността и имиграцията.

Саркози залага на картата, че общественото мнение на парижани не съвпада с това на средния френски избирател. Според едно проучване 48 % от французите подкрепят експулсирането на ромите. Но проблемът оставя горчив вкус, особено след поредица от мини-скандали, повдигнали въпроси за преценката на президента.

Най-големият е случаят Бетанкур, предполагаема афера за незаконно партийно финансиране и укриване на данъци, която свързва богатата наследница с Ерик Вьорт, министърът на труда, който по случайност отговаря и за пенсионната реформа. След лятно прекъсване, съдебните разследвания продължават, като министърът ще попадне под сериозен натиск. Възможно е Саркози да се е надявал тежката му реторика и драстичните мерки за имиграцията да засенчат проблема. Вместо това всичко изглежда като несръчен опит на отслабен лидер за засили популярността си.