BBC

Ако бомбената експлозия в Осло се окаже терористична атака, то това ще бъде моментът на 11 септември за Норвегия.

Норвегия никога не е била обект на сериозни терористични атаки. Това не се дължи на факта, че страната е изключително добра в това да се защитава, а по-скоро на това, че стоеше далече от международни конфликти.

Въпреки че е дългогодишен член на НАТО, Норвегия едва наскоро увеличи участието си във военни мисии в страни като Афганистан или Либия.

Следователно норвежката външна политика не създаде на страната много врагове. Норвежки дипломати често посочват, че уловът на китове е най-спорният въпрос, с който трябва да се справят.

Публичен достъп

Норвегия е изключително отворено общество. Членовете на кралското семейство са свободни да се придвижват с ограничена охрана, както в относително малките и спокойни норвежки градове, така и по време на ваканцията си в планините или на морския бряг.

Политиците и бизнес лидерите на страната общуват свободно с обикновените хора по начин, който рядко може да бъде видян някъде другаде по света. Малцина имат тайни адреси и телефонни номера – отворете телефонния указател в интернет и ще откриете не само снимки от въздуха на домовете на хората и карти с упътвания къде живеят, но и подробности като техните имейли и месторабота.

Това е общество, в което водещите политици, бизнесмени и други знаменитости често включват личните си телефонни номера и домашни адреси в своите визитни картички.

Дори техните заплати и размерът на тяхното благосъстояние се обявяват публично от данъчните власти един път годишно и се публикуват от вестниците.

Местните вестници правят същото с политиците от малките градове, местните собственици на магазини и спортистите. Хората могат да използват данъчната онлайн търсачка, за да надникнат във финансовите дела на приятелите и съседите.

Пощата обикновено се пуска в отворени пощенски кутии пред домовете на хората, което прави лесно някой с престъпни намерения да се сдобие с различни документи, от данъчни извлечения до данни от медицински изследвания.

Целта е постигната?

За външния свят животът на норвежките хора, както на елита, така и на обикновените граждани, може да изглежда наивен. До момента те не са имали никаква причина, за да се предпазват.

Подобно на шведите преди убийството на премиера Олоф Палме през 1986 година, норвежците не спазват никакви призиви за по-голяма защита на своите домове.

За тях животът в отворена общност не е само привилегия, но и изявление към останалия свят – демонстрация на това как е възможно да живеят заедно в мир.

Подобни емоции бяха изразени след като норвежкият издател на романа на Салман Рушди „Сатанински строфи”, Вилиам Нигаард, беше прострелян пред дома си в Осло през 1993 година, след като аятолах Али Хаменей издаде фетва срещу него.

Тогава политическият и интелектуалният елит подчертаха важността да се устои на изкушението да се поддадеш на страха, което ще доведе до бързото поставяне на бариери между обществото и увеличаване на нетолерантността към тези от външния свят.

Сега те могат да го направят отново, но този път ще бъде по-различно.

Отношението на Норвегия към риска сега може да се промени, бързо и драматично, като хората се оградят, а централните власти засилят мерките за сигурност.

Ако това се случи, възможната цел на нападателите може да е постигната – те лишиха Норвегия от нейната невинност.