Thomas Escritt, Roman Olearchyk, Nikolai Petrov and Stefan Wagstyl, The Financial Times

Даниела Игнатова си спомня шока в родния й град миналата зима, когато газовите доставки за България бяха прекратени с началото на снеговалежите, което бе последвано от съобщението на правителството - „Ситуацията е кризисна”. По думите й, ситуацията тогава във Варна, погледнато днес, е изглеждала много по-плашеща отколкото е била.

Тази година отоплителната компания вече е изпратила съобщения до потребителите с уверение, че доставките са „гарантирани”.

В цяла Европа енергийните компании дават подобни уверения, докато континентът все още е в рецесия, че има достатъчно природен газ и хранилищата са пълни. Европейският съюз от своя страна насърчава строителството на нови вътрешни тръбопроводи. Тази зима ще заработи тръбопровод между Румъния и Унгария. В подготвителен етап е й проект за свързване на България с Гърция и Румъния.
Независимо от това, възможността за нова криза с доставките на газ в Източна Европа не може да бъде изключена. Опасността, както и миналата зима, е заради спор между Русия, най-големия доставчик на газ за Европа, и Украйна, през която минават 80% от транзита на руския газ. Енергетиката бе в дневния ред при срещата на европейски лидери с руския президент Дмитрий Медведев в Стокхолм миналия месец и отново ще бъде при срещата им с украинската страна на откриващата се в днес среща в Киев.

Въпреки че и руските, и украинските лидери обещаха, че тази година ситуацията с доставките ще бъде нормална, политическото напрежение в Киев е високо, тъй като следващия месец предстоят президентските избори – първите от прозападната „оранжева революция” през 2004 г. Андрис Пиебалгс, напускащия поста еврокомисар за енергетиката, заяви на пресконференция миналия месец, че вярва, че Европейската комисия е направила всичко по силите си за избягване на нова криза с руските доставки. Но „има проблеми, които все още не са разрешени, и аз смятам, че има възможност за криза и поради тази причина продължаваме да предприемаме допълнителни мерки”.

Газовата търговия разделя и едновременно обединява ЕС. Около 85% от руския газ, който се консумира в съюза, отива в Западна Европа. Новите страни-членки закупуват само 15%, но зависят от горивото в много по-голяма степен от западните държави. И не е чудно, че големите западни потребители като Германия, Италия и Франция са в позиция да сключват двустранни споразумения с Москва, докато уязвимите източни държави призовават за солидарност в Европейския съюз.

Опасенията относно руския газ са свързани с много други европейски газови въпроси, сред които прогнозите за търсенето и предлагането, алтернативните източници и интеграцията на Европейския пазар. „Енергетиката е навсякъде, но липсва в европейските политически дискусии”, отбелязва шведският външен министър Карл Билд.

Най-непосредственото предизвикателство е да се избегне повторение на януарската газова криза тази година, при която контролираният от Кремъл газов холдинг „Газпром” прекрати доставките за Украйна за почти две седмици и Киев прекрати транзита на газ за останалите страни. Руският премиер Владимир Путин и украинският му колега Юлия Тимошенко приключиха спора със споразумение, определено като нова епоха в газовата сфера. На среща миналия месец в украинския курорт Ялта Путин и Тимошенко обещаха да се придържат към него. „Би било много хубаво да посрещнем новата година без проблеми”, заяви Путин.

Но атмосферата в Киев е напрегната, тъй като украинските лидери се съревновават помежду си за президентския пост. Президентът Виктор Юшченко, герой от „оранжевата революция” изглежда почти сигурно ще изгуби от Тимошенко или от Виктор Янукович, негов опонент. Москва, която подкрепя през последните пет Янукович, сигнализира, че той или Тимошенко биха били приемливи, но като цяло Кремъл пази дистанция.

Парадоксът се състои в това, че може би най-големият политически риск за газовите доставки идва от украинския президент. „Общо взето, рискът от ново прекратяване на доставките е малък. Единственият, който може да има интерес от нов руско-украински газов конфликт е Юшченко, който си играе с тактиката „колкото по-зле, толкова по-добре”, отбелязва Андерс Аслънд от базирания в САЩ институт „Петерсън”. /Фокус

A slight thaw