The Financial Times

Ирландците наистина са „умни, издръжливи и горди хора”, както ги описа премиерът им Брайън Коуен, когато представи своя план за „фискална ампутация”. Той ще послужи на Ирландия да бъде толкова решителна с банките и самопоканилите се европейски помагачи, колкото е решена да постави фискалната си система в ред.

След като заложи своята суверенна платежоспособност, за да облагодетелства банките, правителството почти няма друга възможност освен колкото се може най-бързо да изравни разходите и приходите. Планът е дефицитът да бъде сведен до 3% от БВП до 2014 година с мерки за намаляване на разходите с 15 милиарда евро. Ирландското общество е доказало, че може да понесе подобен удар, въпросът е дали достатъчно политици ще гласуват за предложенията. Най-вероятно нуждата ще го наложи, а и планът използва кризата, за да предложи полезни реформи, като разширяване на основата на данъка върху доходите и промяна на метода за изчисление на пенсиите – вместо да се вземе последната заплата, пенсията ще се калкулира въз основа на средната заплата за целия работен период.

Правителството си позволява прагматичен оптимизъм, въпреки че съкращения от подобен размер могат отново да върнат Ирландия в рецесия. Това ще бъде трагедия – колкото и да е досадно, ирландката фискална дупка е най-малкото от предизвикателствата. По-бавна скорост на консолидацията може да бъде най-добрият залог, за да се окуражи ръстът.

Монетарните условия, които членството в еврозоната прави трудно да бъдат контролирани локално, са плашещи. Ирландските пари намаляват от март. Парите биха били дори по-малко, ако не беше спешната ликвидност, която ЕЦБ неразбираемо защо иска да изтегли. Като се опира на фискалните решения на Дъблин, ЕЦБ навлиза в територия, в която може да се стигне до конфликт на интереси.

Колкото до банките, европейското предложение, което Ирландия не можа да откаже, все още не е донесло добри новини. Европа най-вероятно няма да принуди Дъблин да отреже пъпната връв на банковия сектор. Дори напротив, докато се преговаря за условията на заема, финансовият министър Брайън Ленихан удължи схемата, която позволява на банките да издават напълно гарантирани облигации през следващите 5 години.

Докато тези проблеми продължават да съществуват, фискалните усилия ще болят повече отколкото трябва. От трите институции само Международният валутен фонд (МВФ) вижда това – има информация, че фондът иска по-строго отношение към банковите кредитори и се безпокои, че фискалният план може да повлияе негативно на растежа. Неговите възгледи няма да бъдат приети в Европа, но се пораждат въпроси защо кредитна линия от 80 милиарда евро да не може да позволява малко по-бавно темпо на съкращения.

Имайки предвид неяснотата как Дъблин ще използва заема, който ще удвои дълга му, последното понижение на кредитния рейтинг на страната беше очаквано. Досега опитите на Европа да успокои пазара на суверенния дълг са контрапродуктивни.