Stanley Pignal, The Financial Times

Испанското председателство на Европейския съюз идва на фона на сложен момент за икономиката на страната. Мадрид иска да демонстрира, че може да ръководи възстановяването на икономиката на блока и в същия момент да се заеме със своята вътрешна рецесия, която е най-тежка за период от повече от 50 години.

С безработица близка до 20% испанската икономика вероятно ще се свие за втора поредна година и докато финансовата й система е изправена пред сериозни загуби, Испания ще трябва да се справи с крайно необходимите фискални ограничения и със структурните реформи, за да даде пример на останалите страни-членки на ЕС.

Премиерът на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро представи миналия месец своя план за „стабилна икономика” и инвестиране в сектори като възобновяеми източници на енергия и биотехнологии.

Но наблюдателите заявяват, че Сапатеро не се самозалъгва относно откриването на панацея за Европа.

„Икономическата криза е твърде голяма, за да може с нея да се заеме една страна сама”, отбелязва Хосе Игнасио Торебланк, ръководител на Европейския съвет за външна политика в Мадрид.

„Ролята на Испания тук е да насочи ЕС към нов икономически модел, да посредничи, когато има конфликти сред страните-членки”.

В съвместна статия в испанския ежедневник „Ел Паис” Сапатеро и постоянният председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой призовават за по-голямо икономическо сътрудничество между страните-членки.

„Успяхме да създадем валутен съюз, имаме единен пазар, но все още ни предстои дълъг път, докато оформим икономически съюз, нуждата от който…стана ясна и от кризата”, посочват Сапатеро и Ван Ромпой.

Испания разчита още и че срещите, които ще домакинства ще подпомогнат глобалния й профил. Две от тях – с Мароко през март и със САЩ през май – са от стратегическа важност за Испания; първата заради продължаващите териториални спорове, а втората – заради желанието за слагане на край на годините от проблемни отношения със САЩ.

Mr Bean stumbles on to EU website