The Economist

Според тези, които са били в стаята, се е състоял „много оживен”, „много остър” и дори „голям спор”. Острата размяна на думи между френския президент Никола Саркози и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу беше и абсолютно предсказуема, след като Брюксел заплаши да предприеме законови действия срещу Франция заради експулсирането на ромските имигранти.

Това, което допълнително нажежи въпроса, е непрекъснатото напомняне, директно или по-евфемистично, на нацисткото минало на всички страни в дебата. Геноцидът, извършен от Хитлер над евреи, роми и други малцинства, е твърде ужасяващ, за да може да бъде правено и най-малкото сравнение с него. В случая всички страни в конфликта трябва да се вслушат в думите на Джон Клийс: „Не споменавайте войната”.

Депортациите се превърнаха в международен въпрос през миналия месец след призив на папа Бенедикт XVI за толерантност, отправен на френски език. Думите му бяха интерпретирани като скрита критика на експулсирането. Човечността, каза той, трябва да приема различията.

Ален Минк, френски интелектуалец и неофициален съветник на Саркози, изрази недоволството си, че „този германски папа”, според него, „наследник” на нацистката история като всички германци, (въпреки че не са отговорни за това), се е осмелил да говори. „Всеки може да говори каквото си иска по въпроса за ромите, но не и германски папа. Папа Йоан Павел II, може би, но не и той”, каза Минк.

В своята реч за Състоянието на Съюза през този месец председателят на Европейската комисия също реши да засегне нацисткото минало, въпреки че го направи по-предпазливо.

„Всички в Европа трябва да уважават законите и правителствата трябва да съблюдават правата на човека, в това число и на малцинствата. Расизмът и ксенофобията нямат място в Европа. По подобни чувствителни въпроси, когато се появят проблеми, трябва да действаме с отговорност. Призовавам да се не събуждат призраците на миналото”, каза Барозу.

Думите не бяха насочени конкретно към френските депортации, но служителите на Барозу бяха твърде щастливи да посочат алюзията с нацистите на всеки, който може да го е пропуснал.

Изтичането на документ на френското вътрешно министерство за изгонването на обитателите на ромските лагери предизвиква категорично и необичайно силно осъждане от страна на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг.

„Шокирана съм от ситуацията, която създава впечатлението, че хората са гонени от една страна от ЕС, само защото принадлежат на определена етническа група. Това е ситуация, на която съм си мислела, че Европа никога няма да стане свидетел след края на Втората световна война”, каза Рединг.

От своя страна Барозу посочи, че Рединг е говорила с пълната подкрепа на своите колеги еврокомисари. В същото време той заяви, че по никакъв начин целта не е била да се правят паралели между сегашната ситуация и случилото се по време на Втората световна война.

Саркози не пропусна възможността да тръгне в атака по време на обикновено скучния обяд в рамките на срещата на върха на ЕС. По-късно той заяви пред журналисти, че европейските му колеги са били шокирани колкото него от обидата, нанесена на Франция. „Самолетен билет до родната страна в ЕС, не е същото като влаковете на смъртта и газовите камери”, каза Саркози.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че тонът и изборът на думи на Рединг не са били подходящи. Силвио Берлускони посочи пред вестник „Фигаро”: „Проблемът с ромите не е само на Франция. Той засяга цяла Европа”.

Казано по този начин, Саркози явно преувеличава неговата подкрепа. Нито един от лидерите изглежда, че не постави под съмнение проверката на Европейската комисия дали в случая не е било нарушено европейското законодателство. Саркози може още повече да раздразни канцлера. Той посочи, че Меркел му е казала за своето желание да бъдат затворени ромски лагери.

Незабавната реакция бе недоверие сред германските представители. Но имайки предвид, че всички се договориха да се придържат към тона на взаимното уважение, нищо повече не беше казано. Не споменавайте войната, нито Саркози.