The Financial Times

Циркът продължава. В четвъртък лидерите на еврозоната ще се съберат в Брюксел за хилядно повторение на своята реакция на гръцката криза.

Подготовката за срещата, на която трябва да бъде съгласуван вторият и много по-мащабен спасителен план за Гърция, беше тъжно типична за тромавия и сложен политически процес в Европа. Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава шумния, но неясен спор с министрите на финансите на страните от еврозоната за опростяването на гръцкия дълг и за това какво представлява или не представлява неизпълнението на задълженията.

Със смесица от примирение и отчаяние ситуацията се следи от Международния валутен фонд (МВФ) – институцията, която се спусна на бойното поле в началото на спасяването през май 2010 година. Всеки, който все още смята, че МВФ е организация със страховито всемогъщество, трябва да погледне сегашната ситуация и да започне да мисли, както правят някои във Вашингтон, за това как фондът може да се оттегли от ситуация, в която рисковете за неговата репутация започват да стават по-големи от ползите от участието.

Беше добра идея МВФ да се намеси в случая с Гърция. Действията на фонда отразиха дипломатическите умения на вече бившия изпълнителен директор Доминик Строс-Кан. Участието на МВФ означаваше преодоляването на съпротивата на нападателните европейци, сред които директорът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, които искаха да решат проблема сами.

МВФ донесе опит, увереност и нисколихвени заеми. Разумните хора – категория, в която в този случай вероятно попадат дори повечето икономисти, още от самото начало твърдяха, че Гърция най-вероятно никога няма да може да сложи в ред публичните си финанси без реструктуриране на дълга. Но дори и да го направи, Гърция пак ще трябва да превърне фискалния дефицит в излишък, а това винаги е по-лесно с подкрепата на МВФ.

Но отчасти заради упоритата европейска гордост и отчасти заради големината на замесените икономики, МВФ предостави по-малко от една трета сумата от 110 милиарда евро, обявена през май 2010 година. Това беше нова промяна на линията на действие – въпреки че и преди е участвал в съфинансирането на спасителни програми, фондът е бил основен партньор или е имал почти пълно единодушие за целта с другите кредитори.

Сама по-себе си тази по-малка роля може да няма толкова голямо значение докато фондът действа като пазител на стабилността, като пое водещата роля в преговорите и установяването на условията с Гърция. Но се оказва, че всъщност МВФ е трябвало да наложи условия на своя дисфункционален партньор – еврозоната.

Имайки предвид всичко, гръцкото правителство направи много разумен опит да приложи много тежка комбинация от строги фискални мерки и структурни реформи.
Истинският провал е хаотичното бръщолевене на политиците в еврозоната. Този дисонанс, както и провалът на политическата воля в Гърция, наду цената на гръцките облигации и сега зарази Италия и Испания с вируса на паниката.

Сега МВФ дори и не се опитва да прикрие недоволството си от европейските препирни и колебания и възможността фондът да се оттегли от Гърция се увеличава. През миналата седмица при одобряването на последния транш за Гърция фондът ясно показа, че само по-широките континентални и дори глобални последици от евентуалния гръцки банкрут го карат да продължава да дава пари при подобна несигурна ситуация. Основният проблем не е в нещо, което Атина не е успяла да направи, а дали средносрочното финансиране на еврозоната ще бъде гарантирано, имайки предвид, че получените частни заеми най-вероятно ще бъдат връщани много дълго време.

Спирането на плащанията по кредитната програма би било експлозивно решение. Но когато се стигне до въпроса за увеличаването на участието на МВФ във втория спасителен план, фондът може разумно да погледне хаоса на европейската политическа машина, който е в основата на всичко, и да каже – не, благодаря. Фондът трябва решително да откаже да увеличи своя ангажимент, ако това означава подкрепянето на програма за доброволно разсрочване на изплащането на задълженията – план, предложен наскоро от Париж, който само ще влоши проблема с дълга в дългосрочен план. Ако отказът на МВФ да увеличи своето участие предизвика сътресение на пазара, нека е така. Ролята на МВФ би трябвало да бъде да облекчи проблемите с ликвидността, а не да налива пари на банкрутирали правителства. Ако еврозоната иска да следва глупавата спасителна стратегия, нека плати за това.

Настояването на МВФ за устойчиво дългосрочно финансиране в еврозоната може да стане форма на самозащита. В един момент ще стане неизбежно това страните, ангажирани с усилията за спасяване, преди всичко Германия, да отпишат част от собствените си загуби или по някакъв друг начин да въздействат върху фискалния трансфер за Гърция. МВФ не трябва да го прави – той дава пари в кризисни ситуации, а не е щедър чичо за виновните богати страни и трябва да е ясно, че ще има достатъчно средства от еврозоната, за да си върне парите.

МВФ трябва да се замисли сериозно за компанията, която си избира. Строс-Кан правилно предприе премерен риск и включи фонда в разгара на най-големия пожар в Гърция. Неговата наследничка Кристин Лагард може да бъде тази, която ще организира излизането на фонда.