Bronwen Maddox, The Times

Трудно е да се разбере каква е изгодата от газовата на война на Владимир Путин. Вчера, със спирането на газопроводите, преминаващи през Украйна за Европа, той отправи предизвикателство не към разпадащото се украинско правителство, а към Европейския съюз. Руският премиер не крие намерението си да използва държавният газов монополист като оръжие. И всеки опит случващото се да бъде представено като търговски спор между газов доставчик и потребител е нелеп.

Целта на Путин, вероятно, е както да накаже украинското правителство за надеждите му за присъединяване към НАТО, така и да предупреди тези на източната европейска граница за предимствата, които се крият в сближаването с Русия и за опасностите от обръщането на запад. Особено в случай, че са забравили посланието от руската инвазия в Грузия. Трудно е да се предскаже как ще реагира Украйна. Предлагайки й изключително високи цени за закупуване на газ, Путин наказва правителството на Украйна за неговия стремеж към присъединяване към НАТО и Европейския съюз. Увеличението, за което Русия настоява, е двойно в сравнение с миналогодишната тарифа и то означава, че Киев трябва да даде 16-те млрд. долара, които правителството осигури преди два месеца от Международния валутен фонд. Нито един украински политик не може да защити такава стъпка.

Това е само клин в украинското правителство, чиято цел е пълното му разпадане на фракциите, ръководени от Юшченко и премиера Юлия Тимошенко. Страната е разкъсвана от олигарси и техните бизнес организации, а това пречи на плановете и реформите, необходими за осъществяване на мечтите за членство в Европейския съюз и НАТО. На този крехък политически фон ясно се вижда, че заплахите на Путин могат само да задълбочат противоречията между тези, които ненавиждат Русия и се стремят към ЕС, и тези, които смятат Русия за почти родна страна или поне за покровител, който не трябва да бъде провокиран.

Предизвикателството на Путин може да изясни политическата ситуация и в други страни и да ги обърне срещу него. България, например, която едва се промъкна в ЕС, но редовно е критикувана от Брюксел за неуспеха в борбата с корупцията, има собствени спорни газови договори с Русия и солидна стара политическа класа, която редовно задава въпроса, дали не е по-добре да се стои с Изтока, отколкото със Запада. Всичко това може да припомни на страната цената на подобно колебание.

Истинската цена за Русия ще дойде от загубите за нейната подкрепа в ЕС. Путин успя да раздели ЕС на тези, които искат строга позиция спрямо него, и тези, които нямат желание да го дразнят. Най-голямата награда за Путин бе преместването на германския канцлер Ангела Меркел във втория лагер. Тя, точно както искаше Путин, блокира желанието на САЩ за допускане на Украйна и Грузия в НАТО.

Със сигурност ЕС няма да успее остане мълчалив повече относно умишлената заплаха за собствените му енергийни доставки. Путин може и да е убедил част от Източна Европа в нуждата от успокояването му. Но, в Европейския съюз, той най-вероятно ще обедини тези, които по-рано бе разделил, и ще ги убеди в спешната нужда от прекратяване на зависимостта от руски газ.

Vladimir Putin's weapon could easily backfire into a very cold war

---