The Economist

Можете да го наречете отмъщение на отбор Б. В по-голямата част от времето членовете на Европейския парламент живеят в сянката на националните политици вкъщи. Сега те имат много нови правомощия, особено в рамките на Лисабонския договор на ЕС. Но парламентът остава сбор от комисии, а не форум за вдъхновяващ дебат и съответните битки за привличане на публичното внимание.

Веднъж на всеки пет години евродепутатите излизат в светлината на прожекторите по време на изслушванията на кандидатите за Европейската комисия. 26-те номинирани се изправят пред тричасови разпити. Парламентът може да одобри или да отхвърли само цялата Комисия, но през 2004 г. заплахата от отрицателен вот бе достатъчна да накара Италия да изтегли Роко Бутильоне, на когото евродепутатите се противопоставиха заради консервативните му възгледи за хомосексуализма. Европейският парламент ще гласува по въпроса за Комисията, която отново ще бъде председателствана от Жозе Мануел Барозу, на 26 януари.

Този път гневът на евродепутатите бе насочен най-вече към българския кандидат Румяна Желева, като се говори, че тя е най-слабият член на екипа на Барозу съобщения в пресата за бизнес дейността й и тази на нейния съпруг. Желева, която е външен министър на България, бе строго разпитана за нейните финансови интереси. Тя дори не демонстрира необходимите знания за своя ресор – хуманитарна помощ. След изслушването лидерите на нейната дясноцентристка група – Европейската народна партия – предложиха подкрепа, но останалите групи отказаха да я одобрят. Тогава ЕНП показа, че ако тя бъде отхвърлена, партията ще се опита да елиминира социалист, вероятно Марош Шефчович, кандидат на Словакия.

Номинацията на Мишел Барние за ресор вътрешен пазар бе приветствана като „триумф” за френските възгледи за регулация на Никола Саркози. По време на изслушването си френският кандидат коментира голистки теми, предлагайки „оценка на социалното влияние” в новите правила за единния пазар, като изрази подкрепа за публичните услуги. Но той бе достатъчно банален, за да мине.

Най-големите очаквания бяха изслушването, което се оказа най-отегчително – това на новия върховен представител на ЕС за външната политика. Катрин Аштън, която е бивш еврокомисар за търговията, бе изненадващ избор без никакъв опит в дипломацията. Но тя не бе изложена на опасност, тъй като получи поста след политически пазарлъци между европейските политически групи и националните правителства: да се намери британски кандидат от лявоцентристкото пространство и по възможност да е жена. Но левите евродепутати под най-лоша форма задаваха въпроси за своите собствени правомощия и настояваха за нови права за надзор на дипломатическата и работа.

Когато лейди Аштън бе запитана за нейната външна политика, тя не каза нищо конкретно. Няколко евродепутати изразиха учудване относно нейната липса на ентусиазъм за военна щабквартира на ЕС, недоволствайки от нейната „британска” предпазливост по въпроса. Известна предпазливост, в началото, е естествена: националните правителства имат сериозни гледни точки за собствената си външна политика. Но евродепутатите и европейските правителства няма да чакат вечно лейди Аштън да се утвърди. Нейният успех ще бъде тест за новата Комисия на Барозу.

Under scrutiny