AFP

Новият екип на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу бе подложен на критики по време на изслушванията на кандидатите за еврокомисари в Европейския парламент, които се очаква да приключат във вторник.

Докато повечето възражения на евродепутатите може да бъдат сведени до опити за извличане на политически дивиденти, налице е и появата на притеснителен прецедент за Барозу в началото на неговия втори петгодишен мандат като председател ЕК.

През 2004 г., когато неговият първи екип от еврокомисари бе изслушан в ЕП, парламентът принуди италианския кандидат Роко Бутильоне да се оттегли заради отношението му към правата на хомосексуалистите.

Сега при изслушванията на 26-те членове на новия екип на Барозу, „политизирането на процеса се е покачило едно ниво нагоре”, коментира високопоставен официален европейски представител.

Евродепутатите не могат да наложат вето само на един от еврокомисарите, но могат да блокират целия екип по време на гласуването, планирано за 26 януари.

До момента представянето на кандидатите за еврокомисари е противоречиво.

Първо, върховният представител за външната политика на ЕС Катрин Аштън не успя да направи впечатление с компетентността си по своето мащабно портфолио.

Австрийски евродепутат от Зелените разкритикува Аштън, че „се е показала като истински дипломат: богата на думи, но бедна на детайли. Нейното изслушване не разкри ясна визия, инициативи и планове”.

Независимо от това, именно българският кандидат за поста на еврокомисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Румяна Желева се в центъра на вниманието на парламента.

Евродепутатите разпитаха българския външен министър за предполагаеми нередности в декларацията й за финансови интереси, настоявайки, че участието й в консултантската компания „Глобъл консулт” не е декларирано умишлено.

Тя също трябваше да се защитава и срещу обвинения в това, че нейният съпруг има връзки с мафията.

„Имиджът на ЕС и без това е вече доста влошен, и наличието на лица, чиито имена са свързани с обвинения във финансови нередности, може да доведе до непоправими последствия”, изрази мнение Марко Инсерти, анализатор от базирания в Брюксел Център за изследване на европейската политика.

Кандидатурата на Желева провали негласния пак за ненападение между политическите сили в Европейския парламент.

Лидерът на социалистите в ЕП Мартин Шулц отбеляза в писмо до Барозу, че „има много сериозни съмнения в групата относно българския кандидат”.

След като линиите на битката бяха очертани, заместник-председателят на Европейската народна партия Йозеф Сайер заяви за „лов на вещици” и отхвърли „неоснователните обвинения срещу нея”.

Дясноцентристките евродепутати пък сега имат за цел словашкия кандидат за Комисията Марош Шефчович заради спорните му изказвания за ромите.

В петък Барозу подкрепи Желева, но не особено многословно.

Желева „има необходимата обща компетентност, международен опит и демонстрира необходимото ниво за европейски ангажимент”, заяви Барозу в писмо до парламента, който има срок до днес да изкаже официалното си мнение.

Междувременно българският премиер Бойко Борисов изглежда се дистанцира от кандидатурата на външния си министър.

Той настоя, че тя е компетентна за поста, но отбеляза, че не е в позиция да отсъжда за обвиненията срещу нея.

Някои от кандидатите за еврокомисари, сред които Хоакин Алмуня (конкуренция) и Мишел Барние (вътрешен пазар) – „имаха отлично представяне”, заяви заместник-председателят на социалистите Ханес Свобода.

Но има и проблемни кандидати. Евродепутати от лявото и дясното пространство са разочаровани от финландския кандидат за ресор икономически въпроси Оли Рен. Евродепутатите отложиха решението си за тази седмица и за Нели Крус след невпечатляващото й представяне за новото технологично портфолио.

Барозу трябва да се запита дали наистина има „добър екип”, заяви британският евродепутат-либерал Андрю Дъф. /Фокус