The Financial Times

Споразумението на лидерите на еврозоната за новия спасителен план за Гърция, съгласувано през миналата седмица, е голяма стъпка напред от предишния агонизиращо безсистемен подход. В същото време разстоянието до наистина изчерпателно решение остава голямо. Въпреки че бе постигнат пробив в политическата задънена улица, лидерите замазаха подробностите, които постепенно стават ясни, и мнозина все още явно не осъзнават колко важни са тези детайли.

Ако политиците в еврозоната наистина вярват в своето изказване, че Гърция ще може да изпълнява задълженията си по дълга на разумни лихвени нива, то те не трябва да имат колебания да застанат зад Атина. Тяхната боязливост да направят това разкрива несигурността им, което естествено засилва опасенията на частните инвеститори.

Непостоянството в мисленето на еврозоната в момента може би е единствената най-голяма причина както за невъзможността на периферията да се върне на пазара, така и за увеличаващия се риск от бъдещо заразяване.

Липсата на последователност остава и в новия спасителен пакет, който въпреки че отива по-далеч от предишния, не е изчерпателен нито по-размер, нито по обхват.
Предвидените ресурси може да са достатъчни за Гърция, поне засега. Те обаче не са достатъчни, за да спрат възможността гръцките проблеми да заразят и други страни. Размерът на Европейския механизъм за финансова стабилност трябва да е достатъчно голям, за да премахне всякакви възможности за паника във връзка с италианския или с испанския дълг. Но еврозоната дори и не се опитва да ускори постигането на одобрение от националните парламенти за предоставянето на спасителния механизъм на допълнителни средства.

Освен това, възможностите на спасителния механизъм не винаги се използват ефективно. За Гърция, само около 20 милиарда евро ще бъдат използвани за изкупуване на облигациите, което може да спечели отстъпка от пазара от 40% в полза на данъкоплатците. Удължаването на сроковете за плащанията и плановете за обмен, които могат да постигнат подобен ефект, изглеждат учудващо неамбициозни – те целят средна номинална стойност на намаляването на дълга между 0 и 20%.

Вместо това еврозоната можеше да позволи на Европейския спасителен механизъм директно да гарантира новоемитираните облигации. Вместо това той ще даде на Атина пари да купува вторични облигации. Двете опции не се различават от гледна точка на икономическата реалност, но Европа избра най-лошата опция. А по време на пазарна и политическа паника опциите могат да бъдат важни колкото и реалността.

При това положение цялостната стратегия на еврозоната е помрачена от смущаващи и непостоянни тактики. Това би могло да доведе до нова поредица от напрегнати срещи, тъй като политиката отново е изпреварена от събитията. Двете перспективи са от незабавно значение.

Кипър страда както от влиянието на Гърция, така и от политическата криза и разбита енергийна система. След понижението от тази седмица суверенните облигации може да достигат твърде високи нива. Фискалната ситуация на острова е по-добра от средната за еврозоната, но при всички положения, разликата е незначителна. Но ако кипърският банков сектор се нуждае от спасяване, ще бъде нужна външна помощ. Еврозоната ще бъде изправена пред четвърто спасяване, което означава, че европейските данъкоплатци ще трябва да защитават някои от по-екзотичните инвеститори, които избират Кипър, за да вложат своите средства.

Мълчаливият съинвеститор на еврозоната – МВФ, става все по-малко резервиран относно появяващите се опасения. Представители на развиващите се пазари се оплакваха от новия план за Гърция, за който не смятат, че ще приближи окончателното решение. Нуждата на МВФ от уверение, че всяка нова програма ще бъде напълно финансирана може да доведе до ново безизходно положение, подобно на това, което принуди Европа да предприеме ново спасяване.

Ако последният голям план на еврозоната не разсее тези съмнение, то няма време за губене за подготвяне на следващия.