Tony Barber, The Financial Times

Ако повдигнете въпроса за плановете за балканската експанзия на Европейския съюз пред официални лица в Брюксел, скоро разговорът тръгва в посока на корупцията и организираната престъпност. Тези проблеми са важна причина за безпокойство в 27-те страни-членки, особено в по-богатите западни държави, по въпроса за ускоряването на стъпките към разширяване.

Проблемът произтича от решението на Брюксел да приеме България и Румъния в ЕС през 2007 г. въпреки основателните подозрения, че правителствата на двете страни са прекалено слаби или нежелаещи да се справят с проблеми, произлизащи от десетилетията на бедност и деспотична комунистическа власт. Това до такава степен разби илюзиите на Брюксел, че ЕС вдигна летвата за бъдещите страни-членки на блока от Балканския полуостров. „Урокът … е, че процесът трябва да бъде строг, ако трябва да бъде успешен като цяло”, коментира Роса Балфор от базирания в Брюксел Център за европейска политика.

През юли 2008 г. Европейската комисия, загубила търпение към България, взе безпрецедентното решение да блокира стотици милиони евро помощи и да спре достъпа на две държавни агенции до европейски средства. Ситуацията се подобри донякъде, след като премиерът Бойко Борисов пое властта през юли с платформа за борба с корупцията. Но извършеното миналата седмица убийство на радиоводещ, който пишеше материали за могъщите престъпни банди в страната и сам се хвалеше с връзките си с гангстерите, беше напомняне, че проблемът още не е решен. От 2001 г. насам в България са извършени повече от 150 убийства, свързани с престъпните групи, но няма присъди.

Колкото до Румъния, европейски официални лица похвалиха новите закони за престъпността, но заявяват, че правосъдието трябва да може да действа по-независимо в борбата с корупцията.

Брюксел регистрира известен напредък в балканските страни, които се надяват да се присъединят в близкото десетилетие, но е заел предпазлива позиция. В последния си доклад за Сърбия, която подаде молба за членство в блока миналия месец, Комисията заяви през октомври: „Изпълнителната власти е демонстрирала по-голяма ангажираност в борбата с корупцията, което е довело да задържането на много заподозрени”.

Но ЕК допълни: „Окончателни присъди при дела за корупция има рядко. Необходими са постоянни усилия в борбата срещу организираната престъпност и осигуряване на независимост, отговорност и ефективност на правосъдната система”.

За някои български граждани приповдигнатият тон има следи от лицемерие, с оглед на това, че корупцията съвсем не е непозната в някои от най-големите и най-стари членки на ЕС.

Това е така, но не е извинение за забавяне, заявява Яна Митермайер, ръководител на брюкселския офис на „Трансперънси интернешънъл”. „Присъединяването към ЕС не е магически куршум срещу корупцията. Препоръчваме доклади за напредъка в борбата срещу корупцията за всички бъдещи и дори за настоящите страни-членки на Европейския съюз”, заявява тя.

Disillusioned by Bulgaria and Romania, Brussels raises the bar to entry