Ed Balls, The Observer

Великобритания и европейските й партньори са изправени пред важни решения през следващите месеци - за икономиката, за разширяването и за миграцията. От взетите решения ще зависят много работни места. Грешните решения може да застрашат самото политическо бъдеще на Европа.

Това е моята позиция като кандидат за лидер на лейбъристите: Аз съм силно проевропейски настроен. Следвоенното сътрудничество в Европа доведе до безпрецедентен просперитет. Европа е нашата най-добра трибуна за спечелване на световния спор за открит и справедлив свят. Но аз съм повече прагматичен проевропеец, отколкото романтичен, защото съм наясно с ограниченията на политически и икономически търпимото. Докато вярвам в политическото сътрудничество, знам, както и повечето от моите съграждани, че преди всичко съм британец и после европеец.

Европейските политически елити трябва да се събудят от рисковете, пред които сме изправени. Големите страни в Европа принуждават по-малките страни да прилагат съкращения на разходите, каквито самите те никога не биха предприели, а това не е мъдро и не работи.

Има и друго икономическо и политическо предизвикателство за Великобритания и Европа: как да бъде запазена евроинтеграцията и разширяването в тези трудни времена. Свободното движение на стоки и услуги работи в наше взаимно преимущество. Но свободното движение на работна сила е съвсем друг въпрос.

Имаше реални икономически ползи от идването на млади, решени да работят сериозно, имигранти от Източна Европа през последните шест години. Но това имаше и директно влияние върху заплатите и условията за твърде много хора – в общности, които не са добре подготвени да се справят с реалността на глобализацията, включително тази, която аз представлявам. Резултатът бе, както много от нас разбраха на изборите, че нашите аргументи за имиграцията не са достатъчно добри. Изправени сме пред антиевропейско отношение и малките партии твърдят, че може да затворят границите. По-нататък, Дейвид Камерън в момента води Великобритания към крайнодесен алианс с отричащи Холокоста и хомофоби.

Нямам съмнения, че имиграцията бе мощен двигател на икономическия ръст и културната диверсификация на нашата страна.

Но нито нашата строга точкова система, нито действията на торите в сферата на имиграцията, се отнасят към миграцията в ЕС. Докато е истина, че един милион британци мигрират, за да работят в останалата част на Европа, те вероятно работят за по-високи заплати в Брюксел, Франкфурт и Милан, отколкото да взимат по-ниски заплати за неквалифицирана работа в по-бедните части на Европа. След като лейбъристите се стремят да възвърнат доверието на британския народ, е много важно да смет честни за това, което сме грешали. В ретроспекция Великобритания не трябваше да отхвърля преходния контрол върху миграцията от първата вълна от нови страни-членки на ЕС през 2004 г., който имахме право да наложим.

Така че, какво може да се направи? Първо, Великобритания трябва да положи повече усилия, за да подобри уменията, обучението, иновациите и работните места във всеки регион. Следващият лидер на лейбъристите трябва да се бори със зъби и нокти срещу съкращенията на торите в тази сфера. Второ, докато миграцията сега се е поуспокоила заради рецесията и ще продължи да спада, когато Франция и Германия отменят ограниченията следващата година, временните ограничения за миграция от Румъния и България трябва да бъдат запазени за по-дълъг период, отколкото бе планирано.

Трето, подкрепям разширяването на ЕС с Турция политически и икономически. Но мъдри гласове във съществуващите турски общности във Великобритания приемат, че присъединяването на Турция може да стане само с продължаване на ограниченията за възможността за нискоквалифицирани турски работници да работят в ЕС.

Четвърто, европейските лидери трябва да ревизират директивата за свободно придвижване, не за да омаловажат съюза, а за да го направят икономически и политически стабилен. Това означава преразглеждане на отношенията между местните закони и европейските правила, които позволяват на непридружените имигранти да изпращат вкъщи на семействата си детски помощи.

Британският бизнес се нуждае от еврозоната, за да успее. Нашата икономика се нуждае от Европа, за да разшири стабилността и кохезията. Светът се нуждае от Великобритания в сърцето на Европа. Поради това тези от нас, които вярват в Европейския проект, се нуждаят още веднъж, да обосноват трудните решения в името на сигурното бъдеще на Европа.

We were wrong to allow so many eastern Europeans into Britain