Alexandros Petersen, The Washington Times

През последните месеци Европейската комисия продължи да настоява всички държави-членки на ЕС да започнат да складират енергийни ресурси, които да използват при евентуална нова енергийна криза с Русия. Ако действително руският енергиен гигант „Газпром”, който е под контрола на Кремъл, продължи да води подобна политика, САЩ ще трябва също да започнат да подготвят такива запаси.

През януари, гражданите на България изведнъж се оказаха без отопление в средата на студената зима. Подобни кризи връхлитат цели държави само когато тези държави са въвлечени в тежък военен конфликт или са преживели природно бедствие. Триседмичната газова криза в България обаче не се дължеше нито на едното, нито на другото.

Енергийното затъмнение се дължеше на агресивната външна политика на Москва, особено що се отнася до амбициите на Украйна за членство в ЕС. „Газпром” прекъсна доставките на газ за Киев, в опит да принуди страната да подпише ново енергийно споразумение с Русия, след което, когато стана факт, самият тогавашен президент, Владимир Путин, лично отвори „кранчето на газта”. Този енергиен шантаж поставя европейските страни, зависими от руския газ през Украйна, в положение, в което не само за заплашени от подобни газови кризи, но и стават обект на руски политически натиск. /Фокус

Moscow's blackmail and blackout

- Обсъди публикацията във форума »