The Economist

Косово е малка страна. Но на 1 декември, когато започнат заседанията в Международния съд на ООН за законността на обявяването на косовската независимост от Сърбия през 2008 г., хора от Каталуня до Тибет ще следят внимателно събитията. Сърбия убеди преди една година Общото събрание на ООН да поиска намеса от съда. Неговото решение може да има последствия в целия свят.

За разлика от шестте бивши републики, които станаха държави след разпадането на Югославия през 90-те години, Косово бе провинция на Сърбия. Но около 90% от 2-милионното население са етнически албанци. По времето на Югославия Косово имаше много от атрибутите на република, като например парламент и правителство. След войната на НАТО през 1999 г. Косово стана протекторат на ООН.

Сръбските адвокати посочват, че парламентът на Косово няма право да обявява независимост и че ООН трябва да анулира този акт. Косоварите отговарят, че това е конституционен въпрос, а не проблем от международното право, така съдът няма работа по даване на мнение. Те настояват също, че Косово има право на самоопределение, също както бившите югославски републики.

По всяка вероятност мнението на съда (което не е задължаващо) ще бъде неясно, тъй като има много различни гледни точки по въпроса за самоопределянето. Мнозинството от западните държави (но не и Испания) приемат, че косовските албанци имат това право. Около 63 страни са признали независимостта на Косово. Но Русия смята, че правото на Сърбия на териториална цялост е нарушено. Разбира се, позицията на Русия бе отслабена, когато Москва призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия през 2008 г., но, от друга страна, отказът на Запада да признае грузинските територии също е в конфликт с признаването на Косово.

Иронията се състои в това, че дори съдът да постанови решение срещу косоварите, Сърбия едва ли ще може да абсорбира 2 млн. враждебно настроени албанци. Някои високопоставени представители на сръбските власти признават „на четири очи”, че истинската цел да се достигне до съда е да се отърват от Косово, а не да си го върнат. Те искат да придвижат косоварите в позиция, в която те ще се чувстват принудени да се върнат на масата за преговори – на който етап Сърбия може да предложи замяна на населената със сърби северна част на Косово срещу Прешево, Южна Сърбия.

Малко вероятно е съдът да реши, че косоварите са имали неоспоримо право да обявят независимост, отбелязва Марк Уелър, експерт по международно право в Кеймбридж.

Въпросът пред съда се отнася само за законността на обявяването на независимостта на Косово. Дори тази стъпка да е незаконна, Прищина може да запази независимостта си. Косово не е единственият балкански проблем пред съда. В друг случай Хърватия обвинява Сърбия в геноцид по време на войната през 90-те години. Македония има дело срещу Гърция. А Черна хора и Хърватия може да поискат от съда да проучи техен стар граничен спор.

See you in court