The Economist

Казаха се твърде много неприятни неща. Бракът е разбит. Ще спят в отделни легла, но под един покрив. Това е нерадостното бъдеще, което изглежда, че очаква италианското консервативно правителство след вота на доверие в долната камара на парламента. С 342 гласа „за” срещу 275 „против” бе подкрепена ревизираната правителствена програма, представена от премиера Силвио Берлускони.

Вотът трябваше да сложи край на разделението в дясното политическо пространство, което се появи преди два месеца, когато последователите на Джанфранко Фини, някога най-близкият съюзник на премиера, основаха своя собствена група в парламента – „Бъдеще и свобода за Италия”. Повечето от отделилите се всъщност подкрепиха програмата на Берлускони. Но те направиха това с много уговорки, оставяйки впечатлението, че са се съгласили преди всичко, тъй като не са готови за избори. Но те може да не бъдат неподготвени още дълго време. Фини свика среща на 5 октомври, на която ще бъде обсъден „нов политически проект” , което най-вероятно означава, че ще бъде създадена нова партия.

Атмосферата в италианската десница е отровна. От началото на август Фини бе подложен на непрекъснати атаки от вестниците, близки до премиера. Те нанесоха няколко директни удара. Изданията разкриха, че апартамент в Монако, нает от Джанкарло Тулиани, брат на партньор на Фини, първоначално е бил завещан на старата партия на Фини и продаден на много по-ниска цена на компании, регистрирани на карибския остров Света Лучия. Смята се, че тези компании са собственост на Тулиани. Фини заяви, че ще подаде оставка като председател на долната камара на парламента, ако това бъде доказано.

Тази афера навреди на Фини. Водещата причина за неговото отделяне бе недоволството му от апатичното отношение на Берлускони към обвиненията в корупция към правителството и към партията. Лидерът на „Бъдеще и свобода за Италия” освен това е подложен на изпитание от споровете в своята новосъздадена група. Някои от нейните членовете искат тя да остане като фракция в рамките на Народ на свободата на Берлускони, докато други с удоволствие очакват възможността да бъдат част от нова партия.

Все пак, „Бъдеще и свобода за Италия” представлява истинска заплаха за правителството, както показа неочакваното решение на Берлускони да поиска вот на доверие. Той планираше друг вид тест, който да покаже, че може да спечели абсолютно мнозинство за плановете си без подкрепата на групата на Фини. Но въпреки кампанията по набиране на поддръжници, която добави няколко „дезертьори” към управляващото мнозинство (и доведе до нови обвинения в корупция от страна на опозицията), парламентарните мениджъри на Берлускони така и не успяха да му гарантират нужната бройка гласове. Така че вместо това той се реши на вот на доверие, който може да бъде спечелен с обикновено мнозинство.

Предстои да се види дали резултатът ще възстанови стабилността, от която Италия се нуждае, или това ще бъде за кратко. В продължение на близо година правителството е полупарализирано. Първо, имаше серия от скандали за личния живот на премиера. След това правителството бе потопено в няколко афери с обвинения за нечисти сделки на министри и помощници. Накрая дойде и разделянето с Фини.

Берлускони каза пред парламента, че Италия е преживяла кризата много по-добре от която и да било друга европейска страна. Но въпреки че бюджетният дефицит е по-малък от на другите, това са пълни безсмислици. БВП намаля с 5% през 2009 година. Очаква се до края на 2010 година икономиката да отбележи ръст от 0,1%, което прави Италия страната в Г7 с най-бавни темпове на икономически растеж.

Берлускони все още трябва да намери заместник на министъра на индустрията, който подаде оставка преди пет месеца. И дебатът в правителството за стимулирането на растежа – винаги криещ опасности в администрация без обща икономическа философия, изглежда, че е в задънена улица.

Победата през тази седмица ще позволи на Берлускони да продължи своя съюз без любов с Фини. Но, както всяко друго партньорство по договорка, този съюз едва ли би могъл да предложи солидна основа, на която да се изградят плановете за бъдещето.