The Financial Times

Силвио Берлускони никога не се е срамувал да се похвали с това колко рекорда държи. Но фактът, че неговото правителство е първото, което не спечели одобрение на консолидирания публичен баланс, е нещо, с което дори той няма да може да се похвали. След неуспеха през седмицата днес Берлускони е изправен пред вот на доверие. Това вторият подобен вот след миналия декември.

След вота през зимата, „Кавалерът” яхна късмета си в класическо изпълнение на парламентарна политика на ръба на риска за удоволствие на своите поддръжници. Но това доведе Италия до политическа задънена улица, попречи на приемането на структурни реформи, от които страната отчаяно се нуждае. Това допринесе за кризата на доверие, която разклаща фискалните позиции на Италия, както и оцеляването на еврозоната.

Трябва да бъде сложен край на безизходното положение. Италианските парламентаристи, особено тези, чието отсъствие от долната камара на парламента допринесе за скорошния инцидент с бюджета, трябва да разрешат този фарс, като сложат край на управлението на този плутократичен политик, чиито постижения се различават от собствените му преувеличени оценки и от очакванията на избирателите, които отдавна да изгубили илюзиите си.

Аргументите, използвани от Силвио Берлускони, за да оправдае защо трябва да остане на власт, в най-добрия случай са изтъркани. 75-годишният премиер твърди, че само той може да донесе политическа стабилност на Италия и че ще реализира икономически реформи. Неговите постижения сочат друго. Неговото твърдение за осигуряване на стабилност е разбито от редица пречки и дезертьорства в собствената му коалиция след последния вот на доверие. Неговото обещание за икономиката изглежда също толкова изтъркано, имайки предвид, че собствените му бизнес и политически интереси са станали почти неразделни.

Ако правителството падне, страната трябва да ускори процеса по реформиране на икономиката. На теория това може да бъде направено от дясноцентристко правителство, водено от различен лидер, но лоялността на депутатите към премиера изключва тази възможност. Най-малко лошият вариант е страната бързо да организира предсрочни избори, може би, след като временно правителство е предприело стъпки за запазване на фискалната дисциплина и е променило дълбоко непопулярния избирателен закон, за да позволи на гласоподавателите директно да избират своите представители.

Италия трябва да спаси себе си, за да спаси Европа. Парламентът трябва да помни това по време на днешния вот.

Silvio, time to go