The Economist

Нормално е човек трудно да се развълнува от енциклопедии. Всъщност, в ерата на Интернет, е и доста трудно да се продават енциклопедии. Но в Македония, нова национална енциклопедия предизвика скандал, достоен за 19-ти век, придружен от яростни обвинения, принудителни оставки, бърза политическа намеса и призиви към външните наблюдатели за присъединяване към осъждането на обидните статии.

Скандалът подчертава, че националната идентичност на Македония е все още крехка. Ето и някои от възможните гледни точки. Едната е, че Македония въобще не съществува. Това просто е част от България, ампутирана от въздигането на поствоенна Югославия и след това отвлечена от егоистични местни политици (някои румънски националисти виждат Молдова по същия начин). Тези, които смятат, че са македонци, са „етнополитически дезориентирани”.

От друга гледна точка, съществуването на страната не се поставя под въпрос, но името е обида за Гърция. Крайните елини смятат, че „скопяните” са нахални славяни, които се опитват да откраднат името Македония, което е било, е и винаги ще бъде неотменна част от Гърция.

Друга гледна точка идва от западния съсед на Македония Албания. От националистическа албанска гледна точка, Македония е държава, но компромисна, и може би временна. До голяма степен оскърбяваното албанско малцинство най-накрая успя, отчасти със силата на оръжието и отчасти благодарение на международния натиск, да си спечели известни конституционни права, които трябва бдително да бъдат защитавани.

Но какво остава за етническото мнозинство в страната с население 2 млн. души? Ето тук идва енциклопедията. Публикувана от Македонската академия на науките и изкуствата, тя стъпи върху нечии чувствителни пръсти. За начало, енциклопедията настоява, че албанците са сравнително новодошли на тази територия, установявайки се едва през 16 век. От албанска гледна точка, това е абсолютно погрешно: славяните са били тези, които са новодошли и трябва да се държат прилично в компанията на своите домакини. Още по-лошо, енциклопедията също така отнася албанците към „планинци”. А това, очевидно, е обида.

Друга статия определя Али Ахмети, лидер на етническите албански бунтовници през 2001 г., като предполагаем извършител на военни престъпления. Мнозина може да са поставяли под въпрос методите на Ахмети и неговите бойци, но той никога не е бил подвеждан под отговорност и в момента е лидер на партия от коалиционното правителство на страната. На фона на студентски демонстрации и други протести албанският премиер Сали Бериша определи книгата като „абсурдна и неприемлива” и се оплака от „идентичност, базирана на фалшифициране на историята”.

В момента енциклопедията бързо се пренаписва. Но би било добре да се мисли, че част от тази енергия, изразходвана за парадиране, може да бъде насочена към по-сериозни проблеми. Един от тях е разрешаването на спора за името с Гърция. Новото лявоцентристко правителство в Атина може да смекчи гръцкото настояване към северния съсед да изостави „Македония” преди да се присъедини към международни организации. Македония може да изчисти няколко проблемни дела за правата на човека, като това на Спаска Митрова, млада майка, която изгуби родителските си права над двегодишната си дъщеря в рамките на спор със силен политически оттенък (тя се идентифицира като българка и твърди, че македонците я третират зле за отмъщение). От страна на Албания, Бериша може да бъде по-внимателен при определянето на всички свои съотечественици като членове на „една нация”.

Глупавите скандали за части от енциклопедията не са само разсейващи. Те вредят и на външното възприятие за региона и по-този начин и на шансовете му за евроинтеграция. Разумният отговор на лоша книга е прозявка или произвеждане на конкурент. А с шумното оплакване критиците дават на енциклопедията публичност, която води до продажби, за каквито мнозинството от продавачите на книги могат само да мечтаят. /Фокус

Old rows, new book