The Economist

Докато Турция се самопровъзгласява за модел за арабския свят, тенденцията е да вижда мъртва 50-годишната си цел да се присъедини към ЕС. Когато имаш процъфтяваща икономика, светска демокрация и ново регионално влияние, се появява популярният рефрен: „Кой се нуждае от Европа?”. Преговорите за членство започнаха през 2005 година, но в момента са спрени заради Кипърския въпрос и съпротивата срещу членството на Турция на някои от страните в ЕС. От една година не са отваряни нови преговорни глави. Това няма и да се случи, докато Турция не отвори пристанищата си за кипърско-гръцки кораби, което е малко вероятно.

Безизходното положение беше отбелязано и в доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция към членство в ЕС. В доклада се посочва, че „за съжаление, преговорите за членство с Турция не са се насочили към нови области през последната година”. Управляващата Партия на справедливостта и развитието изглежда не се тревожи. Както обича да казва турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш: „ЕС се нуждае повече от Турция, отколкото Турция се нуждае от него”. Отношенията с Европа изглежда се развиват зле, въпреки че проучванията на общественото мнение показват, че подкрепата за членството в ЕС се запазва. Според Германския фонд Маршал около 48% от турските граждани през тази година подкрепят присъединяването към европейския блок в сравнение с 38% през 2010 година.

Междувременно турският премиер Реджеп Тайип Ердоган намеква за война заради проучванията за добив на газ край южните брегове на Кипър, с което предизвика укори от страна на американците. Той обвини Великобритания и Франция в „неоколонизаторски” стремежи в Либия и заяви, че неназована германска фондация финансира Кюрдската работническа партия (ПКК). Неговото правителство планира да въведе арабския език като факултативен предмет в основните училища, като все още отхвърля исканията на кюрдите да бъде преподаван майчиният им език.

Част от това разкрива отслабващото влияние на ЕС. Все пак, Турция продължава да става все по-демократична. В доклада на Комисията се отбелязва намаляващото влияние на армията. Някои от имотите, конфискувани от християните, ще бъдат върнати. Правителството планира да намали срока на досъдебно задържане, който понякога достига до 10 години, за заподозрени за терористична дейност. Най-важното е, че правителството се консултира с опозицията за планираната нова конституция, която ще замени тази, приета след военния преврат през 1980 година.

Комисията все пак откри много, за което да критикува. В турските затвори има най-много журналисти в сравнение с всяка друга страна (в момента 64), нивото на насилие срещу жени е сред най-лошите в света, по време на подновената кампания срещу кюрдите са задържани над 3000 души, в това число 12 избрани кметове и шестима кюрдски членове на парламента. Едва през тази седмица прокурорите поискаха 150-годишни присъди за три кюрдски жени депутати. Турция все още има много да модернизира.