AFP

Виктор Янукович, който се очаква да поведе Украйна към по-проруски курс пет години след Оранжевата революция, положи клетва като четвърти президент на Украйна след обявяването на независимостта на страната.

Янукович положи клетва на церемония в парламента с дясна ръка върху евангелие на украински от 16 век и копие от конституцията на Украйна.

„Аз, Виктор Янукович, избран за президент на Украйна по волята на народа, полагам клетва за вярност към Украйна”, каза той.

„Ще защитавам с моите действия суверенитета и независимостта на Украйна и правата и свободите на нейните граждани”, допълни Янукович.

Церемонията бе помрачена от липсата на победения съперник на балотажа на 7 февруари, премиера Юлия Тимошенко, която досега отказваше да напусне поста си или да признае Янукович за президент.

Янукович се очаква да върне страната си с население от 46 млн. души, която свързва Русия и Европейския съюз, към по-приятелски курс спрямо Москва – промяна от прозападната политика на бившия президент Виктор Юшченко.

В изказване за външнополитическите си приоритети Янукович посочи, че няма да се стреми към членство в НАТО – една от големите цели на мандата на Юшченко – или към доминираните от Русия военни алианси.

„Предизвикателствата, преди които е изправена международната общност, означават, че трябва да се обединим в по-голям формат. Готови сме да участваме в този процес като европейска, необвързана страна”, каза той.

В сигнал, че няма да изостави евроинтеграцията, Янукович избра Брюксел за първата си визита в чужбина, преди да отпътува за Москва.

Международни официални лица присъстваха на церемонията, сред които върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън, американския съветник по въпросите на националната сигурност Джеймс Джоунс и председателя на руския парламент Борис Гризлов.

Янукович призова Тимошенко да подаде оставка след загубата й с около 3,5% на президентските избори на 7 февруари.

Но харизматичният премиер отказа да отстъпи, предизвиквайки страхове, че страната може да се изправи пред продължителна политическа криза, в момент на крайна нужда от стабилност.

Новият президент трябва да се заеме с икономиката, която се сви с 15% през миналата година на фона на глобалната икономическа криза и да излекува белезите в страна, която остава засегната от тежко разделение изток-запад.

Янукович е четвъртият президент на Украйна от обявяването на независимостта й след Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко, който поведе Оранжевата революция през 2004 г., засилила надеждите за промяна и в края на краищата разочаровала последователите си.

Преди церемонията по встъпване в длъжност Янукович бе благословен от руския патриарх Кирил. Но присъствието на патриарха разгневи украинските националисти.

Избраният президент има спорно минало, тъй като два пъти е бил осъждан на затвор за кражба и нападение като младеж по времето на Съветския съюз, въпреки че по-късно присъдите са обявени за невалидни.

Той също бе обвинен за съучастие във фалшификации по време на изборите през 2004 г., които доведоха до Оранжевата революция. Първоначално Янукович победи, но съдът постанови да има прегласуване на вота, след като бяха открити масови нередности. В последвалия вот той изгуби от Юшченко.

Тимошенко предположи, че победата на Янукович на изборите през февруари е била помрачена от масови изборни измами, въпреки че международните наблюдатели дадоха добра оценка на вота.